FANDOM


8554879797

Платон /вляво/ и Аристотел

Аристотел е роден през 384 г.пр.Хр в Стагирит. Негов баща е Никомах. Когато Аристотел навършва 20 години, той отива в Академията на Платон. В последствие създава своя школа, която се нарича Ликейон или още Перепатическа школа /от стр.гр. разхождам се, тъй като членовете на школата основно провеждат своите дискусии в градината, разхождайки се в прохладната сянка на маслиновите дръвчета. Диоген Лаерций споменава, че аристотелевото наследство се състои от сто четиридест и шест произведения. Те включват логически трактати, събрани в произведението – „Органон”. Според философа логиката е теоретичен инструментариум на научното познание. „Метафизика” – едно друго произведение на Аристотел разглежда онтологичните проблеми, тоест основните теми за началата и законите на Битието в чист умозрителен план. Към натурфилософските творби спадат: „За небето”; „Метеорологика”; „История на животните”; „За възникването и унищожението” и един трактат „За душата”. Той прави класификация на науките, като ги разделя на практически /етика, икономика, политика/; творчески -о касаещи естетическите ценности и не са основани на логиката, а на поетически художествено-творчески категории и включват поетика и риторика; теоретични /фундаментални / науки. Към тях спадат /физиката и математиката и една друга наука, наречена от Аристотел - Първата философия. Тези науки третират Битието в неговата цялост или разглеждат отделни негови страни. Науката физика изучава онова, което е самостоятелно и подвижно, а математиката, онова, което е несамостоятелно и неподвижно. Първата философия е абстрахирана от всичко телесно и разглежда онова, което е самостойно и неподвижно. Хелеморфизъм – учение за материята. Трудовете му свързани с теологизма включват учението за причинността и движението на „неподвижния двигател” . идеалистичните му възгледи за материята и формата, са обединени под общото определение – хелиоморфизъм.

Хелеморфизмът отразява принципите за материя и движение. Приема формата като определя, спрямо материята. Първоматерията според философа е без относителна природа, а формата не е тъждествена на качества на отделните неща. Качествата са относителни и нямат свое обективно основание в себе си. Формата не е променяща се, но променя. Формата е обективна цел и предел на изменението. Дава определението за ентелехия /единство на материя и форма. Абсолютната форма е най-висшата и съвършена духовна природа, и представлява първият принцип на вечното движение, абсолютната мисъл и цел, която философът нарича „вечен двигател”. Той е конструктивният принцип, всеобщото единство и обективната цел, подражанието на която определя закономерността в хармонията на света. Целеполагащи са и идеите на Аристотел в гносеологията. Понятието според него е познание на същността; съждението изразява динамиката на мисленето и отношението между нещата и явленията; посредством умозаключението мисленето осъществява напълно своите функции в хода на доказването като средство за логическо обосноваване. Индукцията за Аристотел е важно средство за опознаване на общото, същността и закономерностите на природните и обществени явления.

Съвременната форма на аристотелизма е неотомизма и е широко разпространена в редица страни на Западна Европа и Америка. След смъртта на Аристотел през 322 г. пр.Хр. Академията изменя своята физиономия и не малко от своите теоретични идеи. Формира се една сравнително ясно очертава компромисна линия между платонизма и питагорейството.