Fandom

АСТРОУИКИ

Аристотел

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

8554879797.jpg

Платон /вляво/ и Аристотел

Аристотел е роден през 384 г.пр.Хр в Стагирит. Негов баща е Никомах. Когато Аристотел навършва 20 години, той отива в Академията на Платон. В последствие създава своя школа, която се нарича Ликейон или още Перепатическа школа /от стр.гр. разхождам се, тъй като членовете на школата основно провеждат своите дискусии в градината, разхождайки се в прохладната сянка на маслиновите дръвчета. Диоген Лаерций споменава, че аристотелевото наследство се състои от сто четиридест и шест произведения. Те включват логически трактати, събрани в произведението – „Органон”. Според философа логиката е теоретичен инструментариум на научното познание. „Метафизика” – едно друго произведение на Аристотел разглежда онтологичните проблеми, тоест основните теми за началата и законите на Битието в чист умозрителен план. Към натурфилософските творби спадат: „За небето”; „Метеорологика”; „История на животните”; „За възникването и унищожението” и един трактат „За душата”. Той прави класификация на науките, като ги разделя на практически /етика, икономика, политика/; творчески -о касаещи естетическите ценности и не са основани на логиката, а на поетически художествено-творчески категории и включват поетика и риторика; теоретични /фундаментални / науки. Към тях спадат /физиката и математиката и една друга наука, наречена от Аристотел - Първата философия. Тези науки третират Битието в неговата цялост или разглеждат отделни негови страни. Науката физика изучава онова, което е самостоятелно и подвижно, а математиката, онова, което е несамостоятелно и неподвижно. Първата философия е абстрахирана от всичко телесно и разглежда онова, което е самостойно и неподвижно. Хелеморфизъм – учение за материята. Трудовете му свързани с теологизма включват учението за причинността и движението на „неподвижния двигател” . идеалистичните му възгледи за материята и формата, са обединени под общото определение – хелиоморфизъм.

Хелеморфизмът отразява принципите за материя и движение. Приема формата като определя, спрямо материята. Първоматерията според философа е без относителна природа, а формата не е тъждествена на качества на отделните неща. Качествата са относителни и нямат свое обективно основание в себе си. Формата не е променяща се, но променя. Формата е обективна цел и предел на изменението. Дава определението за ентелехия /единство на материя и форма. Абсолютната форма е най-висшата и съвършена духовна природа, и представлява първият принцип на вечното движение, абсолютната мисъл и цел, която философът нарича „вечен двигател”. Той е конструктивният принцип, всеобщото единство и обективната цел, подражанието на която определя закономерността в хармонията на света. Целеполагащи са и идеите на Аристотел в гносеологията. Понятието според него е познание на същността; съждението изразява динамиката на мисленето и отношението между нещата и явленията; посредством умозаключението мисленето осъществява напълно своите функции в хода на доказването като средство за логическо обосноваване. Индукцията за Аристотел е важно средство за опознаване на общото, същността и закономерностите на природните и обществени явления.

Съвременната форма на аристотелизма е неотомизма и е широко разпространена в редица страни на Западна Европа и Америка. След смъртта на Аристотел през 322 г. пр.Хр. Академията изменя своята физиономия и не малко от своите теоретични идеи. Формира се една сравнително ясно очертава компромисна линия между платонизма и питагорейството.

Also on Fandom

Случайно уики