АСТРОУИКИ
Register
Advertisement

Употребата на астрономическия час

Всеки наблюдател трябва да е на ти с основните системи за измерване на времето, базирани върху моментите на ротацията и обикалянето на Земята около Слънцето. Тези моменти управляват слънчевия ден, който представлява интервала между две последователни кулминации на Слънцето върху един и същ меридиан. Продължителността на деня не е константна величина и се променя през годината. Причина за това се крие в промяната на разстоянията между Земята и Слънцето; за по-голямо удобство се употребява средно слънчево време.

Когато е 12 часа на обяд на Гринуич, Великобритания, легалния час за всички часови пояси е този посочен на тази карта

За научни цели използваме различни “видове” часове за денонощието.


СРЕДЕН ЧАС

Часът, който показва часовника, базиран на усреднения слънчев ден.

СЛЪНЧЕВ ЧАС

Часът на реалния слънчев час, не на осреднения.

ЕКУАЦИЯ НА ВРЕМЕТО

Разликата между средния час и слънчевия час. Варира и достига до мах. 16 минути.

ЛЕГАЛЕН ЧАС

Средния час в един часови пояс. 24 часови пояси /1 за всеки час/

образувани са от 24 меридиани отстоящи помежду си на около 15 градуса. Легалния час на едно място е средното местно време на един ситуиран меридиан близо до центъра на часовия пояс. Меридианите на легалния час започват от 0 градуса географска дължина /Гринуич/ Великобритания.


СРЕДЕН ЧАС ПО ГРИНУИЧ

Средният местен час по 0 градуса географска дължина. УНИВЕРСАЛЕН ЧАС: Средният час по ГРИНУИЧ, употребяван в астрономията и в навигацията.

ЮЛИАНСКИ ПЕРИОД: Периодът създаден за по лесно пресмятане на точния интервал от време между две дати. Периодът започва с 1 януари от 4713 г. пр.Хр. Пресмята дните оттогава, без да обръща внимание на промените, които се случват в нашите “цивилни” календари. ЮЛИАНСКИ ДЕН: Броят на дните от началото на Юлианския период. Юлианският ден започва в 12 часа /Универсален час/ и продължава през цялата нощ, измервайки 24 последователни часа, до 12 часа /универсален ред/ на следващия ден.

АСТРОНОМИЧЕСКИ ДЕН

Юлианският ден, започва в 12 часа /универсален час/.


СИДЕРИЧЕН ЧАС

Употребява се в астрономията и навигацията. Базира се върху сидеричия ден.

Броят на Юлианкия ден за 1 януари 1999 г. е 2.451.180; за 1 януари 2000 г. е 2.451.545 и така нататък. Юлианският ден дава лесен и удобен начин да се поддържат регистрите на астрономическите наблюдения. Ако употребявате Грегорианския календар, бихте написали “Нощта на 1-2 януари 1999 г.”, употребявайки юлианснкия ден трябва да напишете само последните 3 или 4 номера, така например: 180 или 1180. Сидеричният ден се основава на интервала между два последователни пасажа на една звезда върху един меридиан. Този интервал отговаря на приблизително 23 часа и 56 минути – около 4 минути за един слънчев ден. Тази разлика от 4 минути се дължи на ежедневното избързване на Земята в своя път около Слънцето /момен на обикаляне/. Един часовник посочва сидеричния час и избързва с около 4 минути на ден по отношение на нормалните часовници. За 6 месеца е напред с 12 часа; за 12 месеца един цял ден. Когато астрономът хвърля един поглед на сидеричния час, той му посочва приблизителната позиция в небето на всяко едно тяло на което той знае координатите /ректасцензия и деклинация/ Например, Сириус има ректасцензия от 6h 43m ; следователно, ако сидеричният часовник на наблюдателя показва 5h 40m , Сириус е 1h 3m нa Изток от своя меридиан. Ако сидеричният час е 14h, Сириус е на Запад и е под хоризонта. Ако сидеричният час е 23h , Сириус още не е изгряла.

Сидеричният часовник посочва часовете от 1 до 24 в последователност, докато нормалният час е посочен в две серии от по 12 числа.

Картинка: Стрелката на часовете в един сидеричен часовник извършва една комплексна обиколка за 23 часа и 56 минути. Следователно е с променена фаза по отношение на стрелката на часовете в един нормален часовник. Но часът посочен от нормалните часовници Кембридж /Съединени щати/ е по Гринуич /Великобритания/ е различен само по часовите пояси и разликата между легалното и лятното часово време.

Advertisement