FANDOM


СПЕЙС АРТ

По пътя на човешкия прогрес изкуството и науката винаги вървят ръка за ръка

307

Ван Гог

В древността понятието за изкуство е чуждо и непознато, а създаваните изображения са изцяло свързани с култа, религиозните обряди и космогонията. Според древните представи изобразяването е назоваване, а назоваването е необходимо условие за поддържане на реда в социума и привеждането на космическите тела в движение, и част от ритуала. В началото на историята чудесата на Космоса са обяснявани с наличието на божествени сили. Наблюдаването на небесните процеси и тяхното отразяване/изобразяване е в служба на една малка част от обществото – жреческото съсловие и самият цар. През вековете художниците са считани за обикновени занаятчии, намиращи се на едно от най-ниските стъпала в йерархията. Те са само изпълнители. Небесните тела в повечето случаи се изобразяват като персонификации.

SpaceArt1-640x480

През Високия Ренесанс, с увеличаването на астрономическите познания и с философското осмисляне на природните феномени, изображенията стават все по рационални и губят голяма част от тяхната абстрактност и схематизъм. Художниците излизат от анонимността си и престават да се считат за оръдие в божиите ръце. Появяват се първите музеи и меценати. С откриването на телескопа от Галилео настъпват големи промени, но още е рано да говорим за детайлизираното наблюдение на небесните тела и за тяхното реално изобразяване. Изключение е само Луната. Тя остава единственият обект, който може да се наблюдава в детайли дори с невъоръжено око и често присъства в творбите на художниците. С употребата на първите по-мощни телескопи се появяват и първите рисунки на планетите, но техните пасажи и евентуалните междузвездни пространства са представяни с голяма доза въображение. С митичните книги на Жул Верн и на други писатели, и с нарастващото любопитство, и фантазия на човека настъпва едно ново направление в литературата, а по–късно и в кинематографията – тъй наречената научната фантастика. С течение на времето и с подобряването на оптическите инстрwменти нараства необходимостта от по-точното представяне на небесните тела. Завладяването на Луната е истински бум и корено променя представата на човека за света. Но да направим малка крачка назад и да се върнем в първата половина на миналия век в Сан Франциско. По това време там живее младеж на име Чесли Бонстил, който проявява голям интерес към изкуството и към астрономията . С рефрактор от 36, астрономът-любител дълго се взира в небесната шир и остава като омагьосан от видяното. Веднага започва да рисува планетата Сатурн, така както я вижда през телескопа. Вече пораснал Чесли работи като дизайнер в кантората на известен авангарден архитект в Съединените щати, където е много ценен и достига до големи успехи в работа си. Доверяват му важни задачи, но той не забравя своето влечение и не престава да отразява в платната си лунни пейзажи или някоя въображаема планета. След време се посвещава изцяло на кинематографията, свързана с научната фантастика. Първият филм, в който той сътрудничи е “Четвъртата сила” на Орсън Уелс. Към него можем да прибавим и филмите “Хората на Луната”, “Войната на световете” и др. Сътрудник е към известни научни институти. В специализираните им издания илюстрира новите научни разкрития и хипотези. В неговите творби се появяват и първите космически кораби. През ноември на 1948 г. върху корицата на “Scientific American” е отпечатана илюстрация на художника, представяща Слънцето видяно от планетата Меркурий. Така се ражда тъй нареченото течение в изкуството “Спейс Арт”. През 50 години Космосът` и всичко свързано с него идва на мода. Чесли продължава да жъне успехи в своята област. Прави много изложби. Изявите му са свързани най-вече с технологическият напредък и бързото овладяване на космическото пространство. Художникът следи с внимание първите космически полети. Три години след изстрелването на “Спутник 1” през 1957 г. е дебюта на първият космически кораб ? на САЩ “Експрорер 1”. От този момент фантазията му се превръща в реалност През 1969 г. присъства на мисията Аполо, която отнася Армстронг, Алврин и Колинс към едно велико начинание - покоряването на нашия спътник. Тогава настъпва първото “малко” разочарование за художника. Снимките направени по време на мисията Аполо показват леко заоблен и равнинен пейзаж. Лунните пейзажи на художника са драматични и зловещи. Бонстил работи до последните дни на своя живот. Умира през 1986 г. Днес той е признат в цял свят с огромния си труд и важността на своите творби. В знак на признателното човечество Астероидът 3129 носи неговото име. След Бонстил много други творци последват примера му. Кинематографската индустрия в САЩ /в частност тази, свързана с научната фантастика/ разбира необходимостта от тези млади таланти. В артистичната европейска култура все още е трудно да се класифицира стилово изкуството, свързано с Космоса. То по-скоро се определя от изкуствоведите като ”обикновена илюзия”. Концепцията за изкуство в Стария континент е различна. Нашият културен “вackground” не спомага за разбирането на това течение в изкуството. Но нека се опитаме да анализираме “пионерската “ култура отвъд Атлантика. През 1800 години художниците често придружават пътешествениците и изследователите по време на техните експедиции. Те заедно преодоляват нови и нови “бариери” на северозапад и в земите на Южна Америка. Много добри художници рисуват приказни пейзажи. В техните платна се появяват Айсбергите от Арктика, полярните сияния и вулканите, намиращи се в южната част на Новия континент. Понякога сами финансират експедициите, но с времето “new frontiers” постепенно се изчерпват и за рисуване остават твърде малко нови и непознати “хоризонти”. През следващия век творците от Съединените щати прекрачват една нова “граница” – отвъд пределите на нашата земя. Последват ги художници от Австралия и Европа. Днес въпреки културните и исторически различия между континентите Спейс Арт е вече факт и заема важно място в световното изкуство.