Fandom

АСТРОУИКИ

Ацтеките и астрономията

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Ацтеките и науката астрономия. През 15 век земите на днешно Мексико вече са населени с индианските племена, наречени атцтеки. През този период настъпва тяхното сурово господство. Един от най-известните техни изследователи е М. Стингъл, който в книгата си „Индианци без томахавки” помества своите дългогодишни изследвания, свързани със тяхното развитие, прогрес и упадък. И така нека се върнем във времето, когато след смъртта на Ицкоатъл през 1440 г, неговата завоевателна политика е продължена от Монтесума І, наречен още Илуикамина /което означава „Небесен стрелец”/ Монтесума води война след война и подчинява племе след племе. Той иска да отвори на Теночититлан излаз на море и с успешните си битки в крайна сметка успява да завоюва крайбрежието на Мексиканския залив. Но Мексико е разположено между два океана и затова Монтесума се стреми да излезе и на Тихия океан. Това става след победната битка на ацтекската войска край Уашиакако, където ацтеките окончателно сразяват обединените сили на племената миштеки и запотеки. Създадената по времето на неговия предшественик конфедерация вече се превръща в непобедима сила, в бич божи за цялата огромна територия на Мексико. След смяната на няколко владетели начело на ацтеките застава Монтесума ІІ. Той е един от най-прочутите ацтекски владетели и за него са оставени много подробни сведения в съчиненията на първите летописи. Особено внимание заслужава фактът, че също както в империята н инките, и в конфедерацията непосредствено преди идването на испанците избухват остри раздори и противоречия. По време на многото набези, ацтеките попиват културата на другите народи на доколумбово Мексико. Музите ги съпътстват буквално от първите ходини на техния живот. Те имат нещо като държавно училище, дори два вида. Първият вид- телпучкалли – възпитавал децата на редовите членове на племето. Там се изучават главно ацтекска история, земеделски работи, занаяти, и както е естествено за един толкова войнствен народ, се поставя акцент върху обучението на децата в боравенето с оръжие. Другият вид училища, наричани калмекак, възпитават децата от знатни семейства, бъдещите жреци или офицери, или вождове на рода или племето. Основните предмети там са ацтекска религия, организация и история на държавата, писане , четене, смятане, астрономия, астрология, стихоплетство и ораторство. По същество посещението на тези училища, поне в Теночтитлан, е задължително. В това отношение ацтеките изпреварват с много години европейците, които в началото на ХVІ в. идват да ги „цивилизоват”. Ацтеките отделят голямо внимание на развитието на науката. Обща база на научното познание е ацтекската философия, която е едно от най-удивителните явления в индианската култура като цяло. С философия се занимават тъй наречените тламатини /”мъдри”/, които се радват на голяма почит в ацтекското общество. Показателни са също така и постиженията на ацтекската медицина, която е на далеч по-високо равнище от европейските медицински познания по онова време. Благодарение на многобройните човешки жертви, принасяни в Теночититлан всяка година, ацтекските лекари опознават много по-добре от европейските си колеги устройството на човешкото тяло и функциите на отделните органи.

Особено положение в ацтекската наука заема астрономията. На едно от племената мешика, което влиза в конфедерацията, ацетките дължат развитието на календарните представи и системи на своите далечни предшественици /толтеките, а очевидно и олмеките/. Ацтекската слънчева година – шиуитъл – има 365 дни като нашата, но е разделена на 18 месеца по 20 дни. Към тях накрая на годината се прибавят още пет дни, наречени нещастни. Ацтекската година започва на 12 февруари от нашия календар и свършва на 11 февруари. Всеки месец от ацтекската година има име. По същия начин и всеки ден от месеца има име или знак. Например първия ден се нарича алигатор, вторият – вятър, третият – къща, четвъртият – гущер, петият – змия, шестият – главата на смъртта, седмият – елен, осмият – заек, деветият – вода, десетият – куче, единайстият – маймуна, дванайстият - трева, тринайстият – тръстика, четиринайстият – ягуар, петнайстият – орел, шестнайстият – лешояд, седемнайстият – движение, осемнайстият – нож- деветнайстият – дъжд, двадесетият – цвете. И името на всеки ден се свързва с някое ацтекско божество. Така например първият ден от месеца сипактли /алигатор/ се свързва с бога Тонакатекухтли, вторият принадлежи на бога Кецалкоатъл, седмият – на бога Тлалок и т.н. По същия начин и всеки час от деня и нощта, който ацтеките различават, има свое име и бог. „Първият час от деня” бина на бога Шиутекухтли – бога на огъня, „последният час на нощта” принадлежи на бога на дъжда Тлалок и т.н. И за да бъдат нещата още по-сложни, ацтеките имат и втори, явно по-важен календар – „ свещения календар на жрещите”, наричан тоналпоуалли. Той бил съставен само от 260 дни, разделени на 13 месеца по двадесет дни. Засега произходът и предназначението му остават загатка за нас. Освен Слънцето и Луната обект на вниманието на ацтекските звездобройци е Венера. Изглежда в по-старо време ацтекската година дори е била равна именно на една обиколка на Венера – 584 дни. Календарната система на ацтеките свидетелствува за значителни способности за абстрактно мислене и за бързото развитие на някои научни дисциплини . Тя достига своята кулминация в тъй наречените „ЦИКЛИ”, състоящи се от четири по тринайсет години, тоест 52 години. Накрая на тези цикли мексиканските индианци винаги очакват някакви страшни природни катастрофи. Подготовката за края на света ацтеките извършват през последните пет нещастни дни, с които завърва тедесет и две годищният цикъл. Децата са затваряни по къщите . Всички огнища са загасвани. Всички съдове в къщата трябва да бъдат натрошени. Края на „стария цикъл” /последното подобно тържество е през 1507 г./ жителите на Теночтитлан посрещат на възвишението, наричано Звездна планина. Той идва, когато звездата Алдебара /според други източници Плеядите/ достига зенита си. Тогава кралят запалва тържествено нов огън и цялата страна, цяло Мексико с пищни тържества прославя празника на Новия огън: благополучното завършване на стария цикъл и започването на нов. Навсякъде в огнищата отново запламтява огън, децата могат да излязат навън, а занаятчиите започват да правят нови съдини.

Атцтеките дължат и своите религиозни представи на своите предшественици, чиито главен бог е богът на дъжда, на когото е посветен Теотиуакан. Общомексиканският Кецалкоатъл- змията с птиче оперение, изобрацяван много често в Теотиуакан, е просто едно от лицата на бога на дъжда. Стилизираният лик на този бог може да се види по десетки прекрасни стенописи, украсяващи на практика всички сгради на Теотиуакан и останалите градове, които по-късно влизат в огромната конфедерация.Този град е най-големият град на Мексико преди културата на ацтеките. По данни на археолозите, той се явява огромно религиозно средище, пълно с пирамиди, светилища и храмове. Градът е организиран около широк булевард, по който минават обредните процесии и шествия, насочени към основното светилище на Теотиуакан. По – късно ацтеките наричат обредния булевард Мишкоатъл /”Пътят на мъртвите”/, а той е дълъг два километра и по цялото си протежение е ограден с пирамиди и други постройки, свързани с религиозните култове, части от които са видни и днес. Пирамидите, които се издигат покрай него са най –големите пирамиди в цяла Америка, а най-голямата от тях – Слънчевата пирамида – има периметър на основата си хиляда метра и височина 63 метра. Също толкова прочута е и другата огромна пирамида, наречена Лунната пирамида. От останалите шестнайсет теотиуакански пирамиди ще спомена още пирамидата, която по късно ащтеките приписват на бога Кецалкоатъл. Тя е украсена с 365 / отново вроя на дните в годината/ изображения на змия с птичи пера. Но истинското предназнечение на теотиуаканските пирамиди, както и истинските и предащтекски имена не са ни известни. Строителите на града ни завещават само огромния Теотиукакан, толкова огромен, че ацтеките с право го смятат за великан.

Also on Fandom

Случайно уики