Fandom

АСТРОУИКИ

Богинята майка и птицата

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Images.jpg

Фиалата от Рогозен. Крилатата Богинята Майка

Присъствието на птицата в иконографията при изобразяването на Богинята-майка е напълно закономерно, тъй като тя разкрива една от основните хипостази на женското божество, а именно на даваща живот, закрилница и посредница.

Хищната птица от своя страна характеризира нейната сила, мощ и всевластие. Много са илюстрациите подкрепящи становището, че самата богиня е тъждествена на птицата. Като пример за това трябва да отбележим , че част от името на богинята се приписва на птица. В лувийски текстове имаме идеограми, които се представят на латински DEUS KU+AVIS /птица/. В някои от случаите KU се изпуска. Според Емануил Ла Рош, изследовател на лувийския език и йероглифи, от вички женски божества, най-силно е изразен култът към Кубаба, която в хетския пантеон се среща спорадично. По всяка вероятност нейният култ е унаследен от фригийците, които чрез асирийските центрове се докосват до анатолийското наследство. До VII век нямаме изображения на богинята. Антропоморфните образи и след това са твърде малко. Богинята се представя винаги права, с воал, често е с прихваната с колан фуста. От двете и страни стоят лъвове или пантери. Държи нещо като каничка в едната си ръка, в други подобни изображения държи фиала. В другата си ръка тя държи птица. Птицата е неизменен атрибут на фригийската богиня. Вероятно хищната птица е и елемент на култа, тъй като в Гордион са намерени множество фигурки /глина, алабастър/ на сокол или на друг вид хищна птица. Спокойно можем да приемем, че споменатият в писмените извори iman /култово значим предмет, образ -посредник/ е въпросният сокол. Пак там са изобразени фигури , изпълнени във висок релеф с къса, къдрава коса и птици. Съдейки по иконографията, изобразените са жреци на Богинята. На някои паметници, представящи ни образа на Богинята-майка, птиците са заменени от крила. Като пример можем да посочим плочка от Олимпия от около 600 г. пр. Хр. На нея е изобразена крилата богиня, държаща в двете си ръце задните крака на два лъва. Не рядко и крилата липсват, на тяхно място имаме само означения на птичи пера, клюн и т.н. В случаите на парциално представяне, частта отговаря на цялото. Това е често срещано явление в изкуството на индоевропейците, при което нарушаването на цялостта на изображението, не се отразява на наратива и не намалява силата на въздействие на самото изображение. В гръцка среда образът на птицата, в ръката на Богинята-майка е заменен с огледало. Тук тя вече е седяща на трон, фланкиран от два лъва. Многобройни са изображенията в скитска и в тракийска среда, които напълно следват фригийската иконография /малкото изключения, не са предмет на настоящето изследване/. На някои от тях присъства крилата богиня и птица /фиала от Анчокрак/. Товя мултиплициране има за цел да подчертае стойностната връзка Богиня-Птица. На фиалата от Галиче богинята е представена с две птици, а на фиалата от Якимово тя е с крила. На златна пластинка от Большая близница горната част на Богинята е с крила, а долната е представена чрез фитоморфни изображения.В накрайника от Александрополския курган, в горната част е изобразена крилата женска фигура, в Кана от Рогозен №158 имаме повторение на иконографията от Олимпия, с тази разлика, че тук богинята държи с двете си ръце кучета, вместо лъвове и мн. др. Птицата присъства и в раннохристиянските изображения като символ на живота в Отвъдния свят. В по-късните периоди отново се появява крилатата богиня - Богородица в изображенията на Покров Богородичен. /Покров Богородичен - икона от Украйна ХVІІІ в. Загорск; Покров Богородичен - Стенопис в църквата на Девическия метох - гр. Самоков; Покров Богородичен - щампа, 1839 г. от Рилския манастир и мн.др./. От многобройните примери заключаваме, че Богинята-майка-/Птица/ в индо-европейска среда е носителка на живота, на космическото началото, тоест на всичкото. Птицата, като неизменен неин атрибут маркира основните функции на женското божество и има за цел да подчертае тяхната значимост в религиозните представи на архаичните общества.

Also on Fandom

Случайно уики