АСТРОУИКИ
Register
Advertisement



I08-24-Galileo

Галилео демонстрира своя телескоп пред венецианци

Галилео Галилей

(1564-1642)

Галилео Галилей се ражда на 15 февруари 1564 г. Неговите родители са флорентинецът Винченцо Галилей и Джулия дели Аманти. През 1564 г. семейството напуска Пиза и се премества във Флоренция. През 1581 г., следвайки заръките на своя баща Галилео започва да посещава Университета в гр. Пиза, специалност Медицина. По време на следването си е очарован от физиката и няколко години по-късно формулира теоритята за изохромията на махалото, вдъхновен от собствените си наблюдения на лампа в катедралата в гр. Пиза. През 1588 г. получава катедрата по математика в Университета в гр. Пиза. През този период се интересува най –вече от падането на телата и написва „De Motu”. След смъртта на баща си Галилео става глава на семейството. Приема предложението да оглави катедрата в Падова, където работи до 1610 г. През пози период започва да се ориентира към Коперниковата теория за движението на планетите. През 1599 г. Се запознава с Марина Гамба, която го дарява с дри деца: Мария Челесте, Арканджела и Винченцо.

През 1606 г. изобретява термоскопа, вид примитивен термометър. През последвалите години изучава хидростатика и устойчивостта на материалите и построява хидростатична везна. Открива и параболичното движение на куршумите. През 1602 г Галилео наблюдава супернова, която се появява в небето през август. През 1609 г. Когато Кеплер публикува своята „Нова астрономия”, която съдържа първите закони за движението на планетите, Галилей започва да се интересува от един нов инструмент създаден в Хонландия : телескопа. До този момент астрономическите наблюдения се извършват с невъоръжено око. След като се уверява в подобренията , които прави, той представя на Сената на Венеция един екземпляр, на който дава името"perspicillum". На следващата година в гр. Падова, с новия инструмент Галилей извършва серия от наблюдения на Луната и на „малките звезди”, намиращи се вблизост до Юпитер. През март същата година в пише, че сатава въпрос за четирите спътника на Юпитер, които кръщава „Звездите на Медичите” в чест на Козимо ІІ Гран Дука на Тоскана. Впоследствие, след поправките, направени от Кеплер спътниците получават имената, с които са известни и днес : Европа, Ио, Ганимед и Калисто. Откритието, че в центъра на движението на планетите не стои Земята, започва да силно да разклаща основите на Птолемеевата теория за Космоса. През юли Галилей наблюдава Сатурн през телескопа.Със своя инструмент той не успява да различи пръстените, чието съществуване по това време още не е известно. Счита, че става въпрос за три отделни небесни тела, и им дава името Трикорпусен Сатурн. Междувременно в цяла Европа другите астронми /сред които е и Кеплер/ наблюдават спътниците на Юпитер. Галилей, завръщайки се във Флоренция наблюдава Фазите на Луната. През 1611 г. Ученият е приет в Академията Линчеи. През следващите години се разгаря диспутът относно съществуващата теория на Птолемей и появилата се теория на Коперник. Съществуващата по това време Инквизиция на Галилей да поддържа новата теория и да се базира на нея, считайки я за еретична . "De Revolutionibus Orbium Coelestium" на Коперник влиза в Индекса. През април на 1630 г. Галилей завършва своя „Диалог на двете системи на света”, в който теорията на Коперник и тази на Птолемей се противопоставя. След време съгласува с Ватикана някои изменения, за да може да отпечата творбата си, но впоследствие през 1632 решава да я отпечата в Флоренция . Папа Урбан VІІІ , преглеждайки „Диалогът” забранява неговата дистрибуция и Инквизицията възбужда процес срещу Галилей. Ученият е вече възрастен и болен. Повикан е в Рим, където на самия процес е накаран да се откаже от теорията на Коперник. Хвърлен в затвора, заплашван и измъчван, след отказа му да се отрече, Галилей е осъден на доживотен затвор. След време му е разрешено да излежи присъдата си в неговата вила в Арчетри, в близост до Флоренция. През юли същата година започва да пише „ Разговор около двете нови науки за механиката и за локалните движения”. Умира болен и сляп на 8 януари 1642 г. в къщата си в Арчетри.

Advertisement