АСТРОУИКИ
Register
Advertisement

Етимологията на думата магия идва от стр.гр. ез. магос – така гърците наричат странстващите ясновидци от Месопотамия. Магията е свързана е с жреческата практика и в онази отдалечена от нас епоха магията не е в разрез с религиозната опитност, а напротив тя изцяло се препокрива с религията. В Древен Египет всички от най-обикновения селянин до върховните жреци, медиците, а също така и фараонът извършват магически практики. Има различни видове формули и заклинания, които се произнасят, талисмани и магически места, където да се извършват. Според папирусите съществуват и някои по-специални магии. В папируса Весткар се разказва за един магьосник, който е живял по времето на Небка. Този магьосник разбрал за измяната на своята съпруга, превърнал един восъчен крокодил в истински. Завел любовника на съпругата си при езерото и там крокодилът захапал злощастника и го завлякъл във мътните води. Знае се и за един друг много известен магьосник на име Геди, който съобщил на фараона Хеопс, че е в състояние да отреже главата на човек и след това отново да я присъди. Хеопс веднага заповядал да доведат един от затворниците. Магьосникът обяснил, че е нечовешко да демонстрира уменията си върху човек и накарал да докарат една гъска. След като избирали гъската отрязали главата й и я поставили в другия край на помещението. След като магьосникът изрекъл заклинанията си, тялото на гъската тръгнало към главата. След това гъската се съживила и замахала с криле. Извършването на магия против самия фараон се считало за едно от най-големите престъпления. Пак от папирусите научаваме, че един магьосник и двама свещеници са били осъдени на смърт, тъй като са извършвали магически действия с восъчни фигурки и талисмани, които били насочени срещу фараона Рамзес ІІІ. За да разберем поне малка част от този феномен, наричан Египетска магия нека по-подробно да разгледаме обобщенията, които прави Дж. Фрейзър, един от най-задълбочените изследователи на практиките и обредностите по света. Според учения магическото мислене се основава на два принципа. Първият от тях гласи: „Подобното произвежда подобно”. Съгласно втория принцип, вещите, които веднъж са били в съприкосновение една с друга, продължават да взаимодействат на разстояние след прекратяване на първия контакт. На първия принцип, наречен още Закон на подобието, се основава хомеопатичната или още имитативната магия: на втория принцип на съприкосновението се основава контагиозната магия. Двете разновидности Фрейзър обозначава като симпатична магия – в нейната основа е допускането, че предметите си взаимодействат, благодарение на съществуването между тях съпричастие, симпатия. Хомеопатичната магия е опит да се нанесе вреда на врага чрез обезобразяване на неговото изображение. Тя често се състои от негативни предписания, табута, забрани. Табуирането е вид негативно прилагане на магията и представлява въздържане от определени действия с цел да се предотвратят нежелани последствия. Хомеопатичната магия има за цел и да окаже продуциращо въздействие върху растителния свят. Протичането на магията в обратна посока става при приписването на силата на растенията, които от своя страна влияят върху човешките способности. Влияние върху човека оказват и неодушевените предмети, надарени с магическа сила като камъни и амулети. Симпатическото предаване може да стане чрез прехвърлянето на животински качества върху човека. Да не забравяме и природните феномени, като приливите и отливите. Приливът има магически сили и причина за изобилие, а отливът от своя страна е носител на тежки загуби. При контагиозната магия според Фрейзър, най- често срещаният тип е представата за паралелизъм между човека и частите на тялото му. Този тип магия е наречен парциална магия и следва дата основни принципа на подобието и на контакта. В основата магията лежи една обща цел, принцип: за всеобща връзка между явленията и фактите в света. Това, което пак по законите на позитивизма Фрейзър не забелязва е, че магията не е само логически феномен. Спецификата на магията се крие в нейната емоционално-образна природа. Магът не търси посредничеството на висши сили, тъй като не се съмнява , че едни и същи причини винаги ще предизвикат едни и същи действия. Според Фрейзър религията е вяра във висши сили, в тяхното съществуване и стремеж те да се умилостивят и да им се угоди. Религията предполага действието на съзнателни личностни сили, стоящи над човека и природата. Според Фрейзър откритието за неефективността на магическите процедури е причинило радикалния преврат в мисленето, довело до епохата на религията. В основата на магията, както и на мита и религията е символичното мислене. В Древен Египет магията означава способността да се виждат нещата от духовния свят. Всичко, което тя обхваща е ХЕКА /на древно египетски ез. думата означава едновременно религия и магическа сила/. Според Гардинър, който се занимава дълги години с историята на Древния Изток в ХЕКА в концентриран вид е събрано словото. Свързано е с Maat. Мaat от своя страна представлява устоите на Космическия ред. Животът на всеки един египтянин трябва да протече така, че да не се нарушава Maat. Хека не може да наруши космическия ред, не е абстрактен принцип, а живо слово, божествена сила. Този принцип е персонифициран с египетското съзнание. Например Maat е дъщеря на Слънцето, а магията е същество, което е живо и представлява божествена сила, с която трябва да се установи сливане, жива връзка. Боговете са дали Хека на хората, за да могат те да предотвратяват опасностите, които нахлуват в света на живите от отвъдния слят. Най-показателно свидетелство за това, какво е Хека намираме в текстовете на пирамидите в края на Първия преходен период. Тези представи господстват повече от 200 години. Свързани са царя, а впоследствие и с простосмъртните и поданиците. Хека също е божество, за това четем в текстовете на саркофазите. Там се казва, че Хека е съществувал преди Атум /Хелиополската версия/ и е негово съзидателно творчество. Роден от твореца Хека съществува изначално преди Шу /Светлината/ и Тефнут и представлява концентрирана енергия, заедно с която са се родили и боговете. Хека е божествена сила и ако човек е в хармония с Мaat, може да влияе върху материалния свят. Хека гарантира всичко онова, което е сътворено от Твореца, сплотява всичко видимо и невидимо и има хлелиополски произход. Там са тайните ковчези на Бога Тот, съдържащи указания за хората. Хека изявява своето първенство сред боговете. Той е най главният, той е принципът, който ги е сътворил и може да ги премахне. Хека е сторил и ще върши това, което пожелае. Чрез Хека може да се премине в изначалната чистота Нун, в момента преди сътворението. Нун е описан с отрицание, това е времето, няма светлина, времето, в което светът още не е проявен. Хека е баща на проявения свят Хепри /означ. Проявление, Земя/, мощно слово, наситено с творяща сила. Появата на Атум в качеството си на Хепри е първата земна твърд. Хека е знаел мястото на Шу /Светлината и затова е разделил небето от земята, като не изключва възможността за връзка между двата свята. Трябва де се назове име за да се появи дадена същност 300 хил. Пъти за да се материализира, визуализира дадено божество, по този начин се създава вибрационна среда. Тези практики са най-подробно описани в текстовете на саркофазите. Казахме вече, че Атум е проявеното творение, с него е изпълнено всичко в реалния свят в духовен и материален план. В Хека духовното може да добие реална форма. Древните египтяни са убедени, че житейският път е кръг и ако оставите нещо лошо, то вие непременно ще го срещнете. На практика имаме два аспекта на Хека. От една страна това е божествената творяща сила, която изпълва и подкрепя всички материални небесни обекти , а от друга Хека се разглежда като средство, при което обектите са свързани помежду си и взаимно се проникват и си влияят. Може би египетската представа за Хека се равнява на Праната /Индия/. Хека е основата енергия, която циркулира във Вселената, населена от Богове и хора. Невидимият и видимият свят взаимно се допълват, тъй като са изградени от една и съща субстанция. Египетската магия е необходима за да се влезне в хармония с Хека, като се спазват основните принципи на Мaat и по този начин Хека може да се активира. Основното изискване за овладяването на Хека е духовното развитие. Рамзес ІV е оставил описание за пътя, чрез който практикуващият Хека трябва да натрупа опитности. В действителност египетският магьосник е проводник на Хека, канал, по който тази сила може да започне да ”тече” в реалния, физически свят. С други думи Хека е силата, с която може да се сътвори всяко едно физическо тяло. Успоредно с физическото тяло се изгражда и едно астрално и едно причинно тяло. Магьосникът със самодисциплина и духовна практика се е превърнал в „канал” на Хека. Фараонът е подвластен на физическия свят. За да влезне във връзка с Боговете, той трябва да се превърне в Хека. Ако не успее, в Египет настъпват катаклизми. В очите на египтяните той е изгубил способността си да се превърне в Хека и да се слива с божествата. Хека е принципът, който удържа материалните обекти в реалния свят. Той е магическата сила, чрез която се задвижват всички космически тела, той е и в основата на тяхното сътворяване.

Автор: Ирина Захариева

Advertisement