FANDOM


Античният обект Бет Ши-а-рим в Югозападна Галилея, който се намира на около 20 км от Хайфа е познат на специалистите като стъкларски център. В миналото той е прочуто средище Еврейското учение. Съоръжен е с множество некрополи. Първи разкопки предприемат проф. Мазар и Авигад под закрилата на Израелското изследователско дружество и Хебронския университет в годините около ІІ-та Световна война. Десет години по-късно се разгръща същинска изследователска работа. Под варовиковите скали в катакомби, разположени из цялата долина са открити много находки на юдейското изкуство. Предприемат се и проучвания в древен, съседен на катакомбите резервоар /допълнително съоръжена естествена пещера/. В процеса на работа е открита голяма погребална плоча. Сред членовете на съвременната експедиция /Музей на стъклото - Университет Мисури/ за пръв път възниква предположение, че плочата е от стъкло. Цялостен лабораторно-експериментален анализ на мострите недвусмислено доказва, че материалът е стъкло, което не е резултат на естествени геологически изменения или съвременни индустриални операции за добив на руда, а плод на целенасочен труд в древността. Размерите на плочата са 3,4 х 1, 95 х 0,5 м. Теглото е 8,8 тона. Параметрите са съпоставими с тези на двата най-големи стъклени обекта в съвременността – отразителното огледало на телескопа Хейл и неговия първи калъп /респ. 14,5 и 20 тона/. Плочата е слабо набраздена от фрактури. Горната повърхност е сравнително гладка и равна, осеяна е с вдлъбнатини, спукани мехурчета и големи, кръгли капки. Украската е непрозрачен пурпур. На срещуположния ъгъл се забелязват смесени жилки, оцветени в зелен и пурпурен цвят. Проучванията показват сплавна отливка по калъп. Сами по себе си особен интерес представляват четирите основни характеристики на плочата: материал, датировка, начин на изготвяне и предназначение. Първоначално се дава превес на изследванията свързани с нейния състав. Чрез сондаж от плочата е извлечена сърцевина с дебелина от 6 см, която при специални условия се транспортира за детайлен анализ в Музея на стъклото в Мисури, САЩ. Резултатите от проучването доказват, че химическият състав на стъклото е характерният за Римския период за този регион – само с една особеност – почти двойното ниво на калций под формата на калиев окис. Базови са общоприетите за древността компоненти: сода, вар и кварц, при наличие на обичайните примеси: желязо, алуминий, поташ и магнезий. Манганът – стандартен обезцветител за І в. сл. Хр. на определен технологичен етап е използван съзнателно за обагряне в пурпур. Непрозрачността на стъклото се дължи на фини кристали от калциев силикат. Това обстоятелство се обяснява по физико-химичен път с бавния процес на охлаждане. Плочата е визуално еднотипна, пурпурна, пресечена от спираловидна, зеленикава ивица. Изследователите стигат до заключението, че за направата на стъклената плоча са използвани 11 тона шихта, а температурата е 1050 С и е поддържана в продължение на 5-10 дни. Най-важното откритие под плочата е корито от големи, добре оформени блокове варовик, покрити с глина. Това означава, че стъклото е разтопявано на място. Горивните камери за удобство са поставяни редом с работния обем. Бет-Ши-а-рим процъфтява между второто и четвъртото столетие сл. Хр. След 352 г./потушаване на Юдейското въстание от император Галий/ е разрушен и некрополите са забравени. Въпреки доказателствата за ранно-византийско заселване и такива през 8-9 и 13-14 в. изследователите считат, че след VІІ век сл. Хр. населението в района не е заинтересувано от производство на стъкло. Относно предназначението на плочата се разработват два варианта: производство на стъклен материал за собствени нужди или само за продажба. Аргументите в подкрепа на първата теза са археологически и литературни. От технологическа гледна точка, напълно допустимо е изготвянето на стъклен блок за разтрошаване, вторично разтопяване при по-ниски температури в различни работилници, и формоване на стъклени изделия. Втората теза , че стъкленият блок е произведен като декоративен или архитектурен елемент изглежда неоснователна. Подобна стъклена плоча в античността е произведена в Ришпон, недалеч от Арсуф.

И.Захариева