Fandom

АСТРОУИКИ

Енума Елиш

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

3401.jpg

Табличка с част от поемата

Много са разказите от Вавилон, свързани с възникването на Вселената, с появяването на боговете, на животните и на човека. В тях се говори за борбата между доброто и злото, символизирано от ужасни чудовища.

“Енума Елиш” е най-дългата шумеро-акадска поема, в която се разказва за възникването на Света и за появата на боговете. Наречена е на първите две думи, с които започва. Наброява 1500 стиха, а текстът й е записан на 7 глинени таблички. Днес нищо не знаем за автора й, защото вавилонците не се интересуват от създателите на литературните творби. Според някои учени, произведението е написано по времето на царуването на асирийския цар Tiglatpilsiter III, през VІІІ в. пр. Хр. През този период той царува и над Вавилонското царство. Изследванията показват, че авторът е или асириец, или е от Вавилон. До нас са достигнали четири редакции на поемата: едната е вавилонска, другата асирийска от по-късен период /от библиотеката на Ашурбанипал в Ниневия/. Третата версия е асирийска и е най-древна, писана по времето на разцвета на столицата Ашур. От последната версия, която е предвавилонска е запазен само един малък фрагмент, намерен при разкопките на Киш. Най-старите преписи се отнасят към ІХ в. пр.Хр., а на-късните са от ІІІ в.

Tabua.gif
Разказът започва с възникването на Хаоса. Продължава с мита за раждането на боговете и за възцаряването на Мърдук – Богът на Бурята на небето. Поемата завършва със седма песен, която е химн, в който се изброяват 50-те му имена. Това дава основание на учените да потвърдят хипотезата, че първоначално творбата е посветена на бог Енлил.

Епопеята може да бъде разделена на пет отделни части: Генеология на боговете, която със сигурност е шумерска; Подвизите на Еа; Митът за Дракона; Разказ за сътворението на света и Химн с 50 назовавания. Боговете са представени антропоморфно, но в последния период от месопотамската религия те се възприемат с астрални символи. В митологията на Месопотамия възникването на света е свързано с двете същества на водите: Апсу – “Аспу означава Първият /сладката вода и неговата жена Тиамат – богинята на солените води /моретата и океаните/. Нека да напомним, че в Месопотамия водата е много важна. Това са двете първични божества, от които произхождат всички останали богове. Те създават първата двойка богове Лахму и Лахаму. Двете им деца са съответно Аншар / “шар” означава свят, а “ан” - небе/ и Кишар, “ки” – Земя. От тяхната любов се ражда синът им Ану /означава небе/ и Антум /жена на Ану/.

Irak 05g.jpg

Глинена табличка

Старият Бог Апсу не успява да заспи от шума, който вдигат децата му. Един ден се оттегля с бога-съветник Мумму /идентификацията му предизвиква доста спорове, вероятно е персонификация на силния дъжд/. Те решават да отидат при “Прамайката на боговете” – Тиамат, за да помислят заедно как да се отърват от досадната детска глъч. Богът се оплаква на Тиамат и й съобщава, че ще разруши тези сили, за да може да възцарува отново Спокойствието. Тя също е обезпокоена от държанието на младите Богове, които от ден на ден стават все по-могъщи, но хладно отвръща на това негово желание с думите: “Как ще унищожим това, което сами създадохме”. Апсу е недоволен. Мумму подклажда още повече неговия гняв. Новината за този заговор достига до младите богове. Еа /означава “мъдрост”/, главен Бог от следващото поколение подготвя смъртта на Апсу, като създава магическа фигура /в разказа не е обяснено точно за каква фигура става въпрос/ и я представя на Апсу. Тя чрез заклинания го приспива и тогава Еа го убива, а на място, където умира старият бог, построява своя дворец. Така започва новата ера за Боговете. Еа взима за съпруга богинята Димкина и заживява щастливо в Небесното царство. От техния съюз се ражда споменатият по-горе бог Мардук. От стих 79 до стих 103 става ясно, че той е бъдещият цар на Боговете. Ану, богът Небе го превръща в Бог на Бурята и му дарява Ветровете, а баща му Еа го надарява с двойна божествена сила. От него той наследява още надеждата и мъдростта. Тиамат е недоволна от нарастващата сила на Мардук. Тя се опасява, че един ден той ще измести всички стари богове и ще възцари над цялата Вселена. След време Богинята издирва чудовището Кингу, съюзява се с него и започва борба срещу боговете-поддръжници на Мардук. Междувременно младият Бог е възмъжал. Станал е силен и могъщ. Провъзгласен е за цар на всички боговете, а те му издигат трон на небето. Богът застава начело в борбата на младите богове срещу Тиамат. Използвайки своята могъща сила Мардук пъха в зиналата паст на Тиамат Бурята, която я разкъсва на две. От горната част на мъртвото й тяло той създава Небето, а от долната - Земята. С този акт Мардук побеждава Богинята – създателка на неорганизирания Космос. Нейните съюзници стават негови роби. От силите на Хаоса той сътворява Вселената, очертава пътя на звездите и пресмята годините.

Автор:Ирина Захариева

“Енума Елиш” или “Поемата за създаването на Вселената” е рецитирана през четвъртия ден от Новата година и е химн за умилостивяването на боговете. Главният жрец я изпълнява пред статуята на Мардук към свечеряване. През това време статуите на другите богове биват покривани. Химнът е възхвала за неговите умения и сила, които му позволяват от второстепенно божество да се превърне в главен Бог от Пантеона. Митът, свързан с Мардук е и разказ появата на Слънцето над хоризонта и за настъпването на пролетта. По всяка вероятност и първите божества, символизиращи водите също имат някаква връзка с кръговрата на сезоните. Поемата “Енума Елиш” със сигурност е позната на гърците през Омировия период и по някакъв начин е повлияла върху гръцката митология. Пример за това е голямата прилика между Бога Зевс от “Теогония” на Хезиод и Бога на Бурята Мардук. Тя символизира победата на Доброто над Злото и настъпването на Космическият ред.

И. Захариева

Also on Fandom

Случайно уики