FANDOM


3401

Табличка с част от поемата

Много са разказите от Вавилон, свързани с възникването на Вселената, с появяването на боговете, на животните и на човека. В тях се говори за борбата между доброто и злото, символизирано от ужасни чудовища.

“Енума Елиш” е най-дългата шумеро-акадска поема, в която се разказва за възникването на Света и за появата на боговете. Наречена е на първите две думи, с които започва. Наброява 1500 стиха, а текстът й е записан на 7 глинени таблички. Днес нищо не знаем за автора й, защото вавилонците не се интересуват от създателите на литературните творби. Според някои учени, произведението е написано по времето на царуването на асирийския цар Tiglatpilsiter III, през VІІІ в. пр. Хр. През този период той царува и над Вавилонското царство. Изследванията показват, че авторът е или асириец, или е от Вавилон. До нас са достигнали четири редакции на поемата: едната е вавилонска, другата асирийска от по-късен период /от библиотеката на Ашурбанипал в Ниневия/. Третата версия е асирийска и е най-древна, писана по времето на разцвета на столицата Ашур. От последната версия, която е предвавилонска е запазен само един малък фрагмент, намерен при разкопките на Киш. Най-старите преписи се отнасят към ІХ в. пр.Хр., а на-късните са от ІІІ в.

Tabua
Разказът започва с възникването на Хаоса. Продължава с мита за раждането на боговете и за възцаряването на Мърдук – Богът на Бурята на небето. Поемата завършва със седма песен, която е химн, в който се изброяват 50-те му имена. Това дава основание на учените да потвърдят хипотезата, че първоначално творбата е посветена на бог Енлил.

Епопеята може да бъде разделена на пет отделни части: Генеология на боговете, която със сигурност е шумерска; Подвизите на Еа; Митът за Дракона; Разказ за сътворението на света и Химн с 50 назовавания. Боговете са представени антропоморфно, но в последния период от месопотамската религия те се възприемат с астрални символи. В митологията на Месопотамия възникването на света е свързано с двете същества на водите: Апсу – “Аспу означава Първият /сладката вода и неговата жена Тиамат – богинята на солените води /моретата и океаните/. Нека да напомним, че в Месопотамия водата е много важна. Това са двете първични божества, от които произхождат всички останали богове. Те създават първата двойка богове Лахму и Лахаму. Двете им деца са съответно Аншар / “шар” означава свят, а “ан” - небе/ и Кишар, “ки” – Земя. От тяхната любов се ражда синът им Ану /означава небе/ и Антум /жена на Ану/.

Irak 05g

Глинена табличка

Старият Бог Апсу не успява да заспи от шума, който вдигат децата му. Един ден се оттегля с бога-съветник Мумму /идентификацията му предизвиква доста спорове, вероятно е персонификация на силния дъжд/. Те решават да отидат при “Прамайката на боговете” – Тиамат, за да помислят заедно как да се отърват от досадната детска глъч. Богът се оплаква на Тиамат и й съобщава, че ще разруши тези сили, за да може да възцарува отново Спокойствието. Тя също е обезпокоена от държанието на младите Богове, които от ден на ден стават все по-могъщи, но хладно отвръща на това негово желание с думите: “Как ще унищожим това, което сами създадохме”. Апсу е недоволен. Мумму подклажда още повече неговия гняв. Новината за този заговор достига до младите богове. Еа /означава “мъдрост”/, главен Бог от следващото поколение подготвя смъртта на Апсу, като създава магическа фигура /в разказа не е обяснено точно за каква фигура става въпрос/ и я представя на Апсу. Тя чрез заклинания го приспива и тогава Еа го убива, а на място, където умира старият бог, построява своя дворец. Така започва новата ера за Боговете. Еа взима за съпруга богинята Димкина и заживява щастливо в Небесното царство. От техния съюз се ражда споменатият по-горе бог Мардук. От стих 79 до стих 103 става ясно, че той е бъдещият цар на Боговете. Ану, богът Небе го превръща в Бог на Бурята и му дарява Ветровете, а баща му Еа го надарява с двойна божествена сила. От него той наследява още надеждата и мъдростта. Тиамат е недоволна от нарастващата сила на Мардук. Тя се опасява, че един ден той ще измести всички стари богове и ще възцари над цялата Вселена. След време Богинята издирва чудовището Кингу, съюзява се с него и започва борба срещу боговете-поддръжници на Мардук. Междувременно младият Бог е възмъжал. Станал е силен и могъщ. Провъзгласен е за цар на всички боговете, а те му издигат трон на небето. Богът застава начело в борбата на младите богове срещу Тиамат. Използвайки своята могъща сила Мардук пъха в зиналата паст на Тиамат Бурята, която я разкъсва на две. От горната част на мъртвото й тяло той създава Небето, а от долната - Земята. С този акт Мардук побеждава Богинята – създателка на неорганизирания Космос. Нейните съюзници стават негови роби. От силите на Хаоса той сътворява Вселената, очертава пътя на звездите и пресмята годините.

Автор:Ирина Захариева

“Енума Елиш” или “Поемата за създаването на Вселената” е рецитирана през четвъртия ден от Новата година и е химн за умилостивяването на боговете. Главният жрец я изпълнява пред статуята на Мардук към свечеряване. През това време статуите на другите богове биват покривани. Химнът е възхвала за неговите умения и сила, които му позволяват от второстепенно божество да се превърне в главен Бог от Пантеона. Митът, свързан с Мардук е и разказ появата на Слънцето над хоризонта и за настъпването на пролетта. По всяка вероятност и първите божества, символизиращи водите също имат някаква връзка с кръговрата на сезоните. Поемата “Енума Елиш” със сигурност е позната на гърците през Омировия период и по някакъв начин е повлияла върху гръцката митология. Пример за това е голямата прилика между Бога Зевс от “Теогония” на Хезиод и Бога на Бурята Мардук. Тя символизира победата на Доброто над Злото и настъпването на Космическият ред.

И. Захариева