Fandom

АСТРОУИКИ

Как да наблюдаваме Юпитер

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.



00000021.jpg

Юпитер и четирите му най-големи спътника: Ганимет, Калисто, Йо, Европа

Този месец /Януари/ е благоприятен за провеждането на наблюдения на двете най-красиви планети Юпитер и Сатурн. За тези от вас, които се чудят, коя е планетата Сатурн, ще припомним, че близостта на яркия Юпитер, които кулминира към 19 часа може да им послужи за Пътеводител. Сатурн е тази ярка “звезда”/най-ярка от която и да е друга в зимното небе, като изключим Сириус/, която е разположена на петнадесетина градуса на изток от Юпитер / и кулминира респективно един час след него/. Когато за пръв път започнах да наблюдавам небето, си спомням, че двете планети бяха антиподи. През есента-зимата на 1971 година Сатурн беше в подобна позиция: Юпитер беше по-ниско на минимална деклинация/-23 гр./ Наблюдавах го за първи път с моя рефрактор от 5 см, на 15 февруари 1972 г- в 6 часа и 12 мин., два часа и половина преди пасажа на меридиана, той беше наистина много ниско /13 гр. Ми съобщават днес могъщите информационни средства/, за да мога да забележа някоя негова особеност. Но вече на 3 март на височина от 17 гр. Беше възможно да установя двете ленти от облаци / както много от вас знаят от Юпитер и Сатурн не забелязваме повърността, а само външната атмосфера. В последвалите години, когато планетата бе на нужните височини, лентите изглеждаха видимо много по-изчистени но повече от това, което видях с 5 см не успях никога да видя.


Кралят и неговия кортеж.

Transito2.jpg

С 114 мм се вижда без съмнение повече, най-вече имайки предвид че планетата кулминира в този период на много подходяща височина. Читателят не може да си представи дори как варират възможностите на отделния телескоп в зависимост от височината на дадената планета над хоризонта. Можем да кажем, че един телескоп със средни размери /20-30 см/, насочен към планета с максимална деклинация /приблизително 30 гр./ се виждат средно подробности три пъти по-фини в сравнение с деклинация/приблизително – 23 гр./; с малък телескоп съотношението е приблизително 1:2. Наблюдавайки неговия пасаж в меридиана и изчаквайки серия от хубав seeing /образи, които да не са повлияни от атмосферната турболенция/ могат много ясно да се видят три или четири ленти от облаци. В първите две може да се наблюдават някои особености. Не всеки ще успее да улови всичко това. Наблюденията на планетата изисква определена подготовка. Обикновено са необходими няколко минути, в най добрия случай десетина, за да могат се забележат и най-фините детайли. За тази цел се употребява добро увеличение, като не се надхвърля 200 х, защото инструментът няма да ги издържи: с фокал от 900 мм, следователно по-добър е окулярът от 5 мм в сравнение с този от 4, но още по-добър е този от 6 и от 7 мм. Увеличавайки твърде много образа ще се получи осветяване и е по-трудно за наблюдение. Трябва освен това да се научим да не затваряме другото око, когато наблюдаваме: и двете очи трябва да са отворени за да се намали мускулното напрежение и да може да се наблюдава по с по-голямо удобство и да сте по-отпуснати; от време на време трябва да си починете, като откъснете поглед от окуляра и се поогледате наоколо. Не ви е достатъчна една вечер, наблюденията трябва да продължат няколко дни дори седмици и тогава сами ще се уверите , че всеки път виждате все по нови и нови особености, дори и най-незабележимите на пръв поглед. Съвсем скоро ще установите, че движението на детайлите от повърхността, най-вече на Голямото червено петно, което в действителност е всеки друг цвят, но не и червено - обикновено се появява като наситено жълто. Както повечето знаят Червеното петно е вид голям / два пъти по-голям от Земята/ тропичен циклон, който “плава” в атмосферата на Юпитер. Ние го виждаме да се измества. Това става във връзка с бързата ротация на Юпитер, който се завъртва за по малко от 10 часа; всяка атмосферна юпитерианска особеност остава видна за по-малко от три часа /за пет часа е зад планетата и за още два твърде сплескана от перспективата за да бъде уловена с телескопа/. Голяма е емоцията да се опитате да забележите при над половин милиарда километри разстояние е мъничък инструмент ротацията на един друг свят!

Но един още по-голям спектакъл ни предлагат “танците” на основните спътници на Юпитер открити от Галилей през 1610 година около планетата. Тези четири обекта са така брилянтни, че макар и на далечно разстояние от Юпитер, благодарение на неговата светлина са видни дори и с невъоръжено око. Тъй като осветеностите са доста различни не би трябвало да ви затрудни след няколко нощи на наблюдение да се научите да ги разпознавате един по едни.

Гатимед е най-големият /5268 км в диаметър/ и е най-ярък /с манитут от 4,6/; отдалечава се от Юпитер на седем диаметъра на планетата.

Калисто е този, който се отдалечава най много - до 13 диаметъра, но е също и най-слаб /с магнитуд 5,6 и диаметър от 4806 км/.

Йо е най-близък /не се отдалечава никога на повече от 2,5 диаметър от Юпитер/, има диаметър равен на 3642 км /голям е колкото Луната/ и е с магнитут 5,0

Последно Европа е най-малкия спътник на планетата /3130 км/ и е с магнитут 5,3 Този спътник не се отдалечава никога на повече от четири “юпитериаснки” диаметъра.


Also on Fandom

Случайно уики