Fandom

АСТРОУИКИ

Митра, митреумите и тяхното разпространение

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Mitra44.jpg

Религията на ирано-персийския бог Митра се оформя благодарение на един дълъг и сложен процес, който започва във Вавилон, обогатява се най-вече в Мала Азия по време на иранската диаспора /след падането на персийската империя на Ахеменидите в 330 г.пр.Хр./ и в контакт с елинизма. Религиозният ирано-вавилонски синкретизъм /асимилация на слънчевия бог Митра, на вавилонския Shamash и на Слънцето/ е последван от един подчертан ирано-елински синкретизъм, документиран в забележителния надгробен паметник на цар Антиох І /69-34 г. пр.Хр./ в планинския район на Таврос, където Митра е идентифициран с Хелиус, Аполон, Ахура Мазда, Зевс и с Артагнес /авестийския Verethraghna/ и с Херакъл. В резултат на този процес се формира изпълнения с тайнства ирански аналог на източните мистерии - бог Митра, който не е бог на вегетацията /т.к. не умира и не се ражда/, разкриващ един специфичен характер на самата мистерия и на нейната инициация.

Mithra 2.jpg

Депортирането на киликийските пирати в Гърция, отразено в творбата на Помпей в 67 г.пр.Хр.,/те са били посветени в култа към Митра/ представлява може би първият контакт на Митраизма със Западния свят. В Гърция Митраизмът оставя малко следи /в Патрас, Пирея, на остров Андро/. През І в. сл.Хр. навлиза в Италия /Капуа , Остия/ и в Рим,а оттам в целия Западен свят, най-вече в северните провинции – Дакия, Панония, Германия, Британия. Разпространението му се дължи основно на войнишките гарнизони, където Митраизмът намира своите най-верни привърженици /адепти/. Според Ейду А. вероятно има много общи черти между военщината и духа на тази религия, която възхвалява усилието, изисква здрави устои и добродетели и истински физически изпитания, за да може вярващият да достигне достижимото само за Бога и още организирана йерархия, и строга дисциплина. Иконографията на Митра ни е известна от сведенията, които имаме за него от Иран и Индия. От тези две култури ние не разполагаме с изображения. В цитирания по-горе паметник Митра е представен стоящ, той е с хламида, туника, фригийска шапка и с ниб и слънчева корона. Богът държи в ръцете си сноп клони, и простира дясната си ръка към Антиох, седящ върху трон. Най-древният паметник, който илюстрира Митра, убиващ бика/впоследствие тази иконография се утвърждава и пресъздава в паметниците, свързани с култа му/ ни е известна от Рим от епохата на Траян. В DURA-EUROPOS /Сирия/ Митра е изобразен хвърлящ стрели срещу елен, две газели и глиган. Придружен е от змия лъв, а сцената е представена в гора. Сцената, в която Митра е изобразен като ловец е характерна за Изтока, в Италия няма такива изображения. Тази сцена и др., които пресъздават сцени от живота на Митра са изобразени върху паметниците в провинциите. В Галия, Гърция и Източна Европа те са рамкирани, а по дунавските земи се появяват като релефи във формата на стели, а Богът е представен яздещ кон. Въпреки разликите във формата, изобразяването на фигурата на Митра е еднотипно. За пример ще дадем един запазен релеф от Рим. Митра е представен в победна поза върху бик, стъпил с десния си крак върху главата на животното, в дясната си ръка държи кама, а в лявата шишарка/грозд/. Облечен е в ориенталски дрехи, фригийска шапка, хламида и anaxyrides дълги и тесни панталони. Този тип изображения се репродуцират и в кръгла пластика, в зависимост от мястото, което заема култът в дадена област или от дадения митреум. На базата на изображенията можем да класифицираме отделни иконографски групи:

а/ Раждането на Митра и неговите първи чудеса /чудото с водата, сцената с дървото/;

в/ Ловът на бика;

с/ Митра и Слънцето;

а/ След като Сатурн предава на Зевс върховенството върху Универсума, Митра се ражда от скала, той излиза от нея държейки в ръце кама и факел. Като млад винаги е изобразяван сам. Една статуя от Рим, понастоящем в Дъблин ни предава раждането на Митра в присъствието на две фигури, носещи факли, които гледат с преклонение Бога, който държи в дясната си ръка факла /формата на факлата може да се интерпретира и като чепка грозде/. Върху скалата са изобразени неговите оръжия /лък, стрели, колчан, кама/. Нерядко Митра е представен като Атлант, държащ кръгъл предмет, клонки /такъв е случаят от Митреума Барберини/. В релефите от Дунавските области Митра обикновено се изобразява седящ върху каменен блок или стоящ на колене, насочил стрелата си към скала, от която блика вода. Една или повече фигури са приклекнали в основата и за да пият вода. Тази сцена влиза впоследствие в иконографиите на Моисей и на Св. Петър. в/ В серията от изображения с бик обикновено животното е изобразено затворено или опитващо се да избяга. В други изображения Митра го гони с камъни и факли. Освен бягащ, бикът се изобразява и пасящ. Нерядко се среща иконографската сцена, където Митра носи бика върху раменете си или на гърба си като Хермес crioforos или Добрият пастир. Чести са и сцените, при които бикът, подплашен от Бога побягва и го повлича след себе си. В много релефи е изобразена сцената в която Митра, вече хванал бика, го води в една пещера /по всяка вероятност акт, свързан с жертвопринасянето на бика/.

с/ Пред Митра е застанало в преклонение Слънцето. Митра му поставя корона върху главата. Това е често срещана сцена. В друга Слънцето обгръща коленете на Митра. Могат да се видят и сцените в които Те си подават ръка в знак на съюзяване и тези, в които са изобразени Слънцето и Митра, седящи на масата, върху която са поставени храни /обикновено месо, хляб, риба/. В тези сцени носачите на факли са заменени от адепти, които са представени с маски на гарван или лъв. Често сътрапезниците биват обслужвани от гарван, който им предлага месо, набодено на шиш. Митра и Слънцето се изобразяват още седящи върху клине и са покрити с бича кожа. В Хадернхайм те са представени зад проснатия на земята бик и Слънцето подава на Митра чепка грозде, а Митра отказа. След обяда Митра се изкачва на небето върху колесница, водена от Слънцето . Върху релефите от дунавските области често се вижда излегналата фигура на Океана пред колесницата, който с ръка се опитва да я спре.


Митреум.

По времето на формирането на митраизмът, като мистериален култ и в І в. пр.Хр., когато започва неговото разпространение на запад, храмовете на Митра /където това е възможно/ се поставят в естествена пещера. Неоплатоникът Порфирий споменава, че тази традиция идва от Заратустра – Зороастро, които по най-новите изследвания се датират към VІІІ-VІІ в. пр.Хр. Тук е мястото да отбележим, че профитът Заратустра не е бил защитник на култа към Митра. Порфирий казва, че пещерата трябва да е обсипана с цветя и зеленина, и да е в близост до воден източник. Откриването на много митреуми от Римската епоха напълно потвърждават почитането на бога в естествени пещери. Там където в околностите няма пещери, на светилището се придава облик на пещера, като стените му се облицоват с шлифовани камъни. Както вече споменахме почитането на Митра изисква наличието на естествен първоизточник. Затова на местата, където няма извор, митреумът се строи в близост до реки и изворът се прави по изкуствен начин. Митреумите са подземни, обикновено са малки по размери, често се строят в частни домове/Рим в Сан Приска и Сан Клементе/ или в скромен спелеум. Поклонниците на Митра се събират в малки храмове /дължината е обикновено 5-6 м/, разпръснати из целия град, а не в големи и луксозни храмове. След малкото предверие-вестибулум се влиза в същинската част на храма /от двете му страни, по дължината са разположени пейки, в близост една до друга. В това помещение се намира изворът и нишата. То е и най-важната част от храма. Подът понякога е покрит с мозайка с различни символи от доктрината или от церемониите, свързани с култа /7 стъпала, 7 –те сфери на небето, планетите, светилници и т.н. Върху пейките сядат инициираните по време на тайнствата и при осъществяването на свещения банкет, с който се чества обяда на техния отец и Слънцето. Повърхността на пейките обикновено е малко наклонена към стената, а между тях има постаменти, които служат за масички, върху които се поставя свещената храна, напитките и светилниците. Както целия храм, така и нишата са с богати или по-посредствени изображения, в зависимост от социалното положение на общността. Нишата символизира небето, а пирамидално разположените камъни - /petra genetrix/, мястото от което се ражда Богът. Понякога върху стената, в дъното на митреума се поставя релеф, изобразяващ убиването на бика. В някои от случаите, той е поставен върху самия олтар или върху абсидата. Тази сцена почти винаги е скулптирана, но има и случаи, когато е рисувана, но никъде не се среща в мозайка. Някои митреуми имат и странични помещения, но тяхното предназначение не е изяснено напълно. Например в Термите на Каракала има отвор, през който се преминава в едно от помещенията, което по всяка вероятност е свързано с самото жертвопринасяне на бика. В Сан Приска има три странични помещения. Средното е с архитектоничната структура на самия митреум. Над нишата има обикновен полукръгъл свод и върху нея е изобразен зодиакът. Предполага се, че на това място се извършват пречистващи церемонии или церемонии свързани с кръщението /Lavacrum/. В другото помещение има гроб, тип кладенец, графитът по ръба му е с цифрова структура. До централния олтар има малко помещение, вероятно сакрестия в която се пазят свещените предмети. Върху олтара по всяка вероятност са поставяни даровете предназначени за Бога. След обстойно проучване на митреумите стигаме до извода, че култът е разпространен във всички провинции на Римската империя. Според М. Тачева митраизмът е най-почитаният източен култ по нашите земи и неговото проникване е засвидетелствувано и във вътрешността на Тракия, а не само в градовете по Лимеса /Ескус, Утум, Нове, Приста ,Томи /глям култов център на култа/и т.н./. Ренан казва, че ако християнството беше спряно в развитието си от смъртоносна болест, светът щеше да бъде митраизиран. Това изказване вероятно се базира на факта, че този култ поставя богатия редом до бедния, и че в него са допускани и роби. Не ни е известен нито един паметник на Митра, посветен или свързан с жена Изповядването му е привилегия само за мъжете, които са обединени в братства. Подобни организация наблюдаваме при християнството през Средновековието, когато на Запад възникват различни ордени. С разпространението на християнството в Рим на местата на митреумите се създават центрове на новия култ. Св. Августин в Retraitazionis, І, 13 казва: “Това, което сега се нарича християнска религия е съществувало още в началото на човешкия род, докато Христос не им се явил в плът и кръв, оттук истинската религия, която вече е съществувала, започнала да се нарича християнска”. Християнската църква започва своя триумф след жестокото унищожаване на митреумите /Сан Приска, Сан Клементе/. Последователите на митраизма продължават тихомълком да отстояват своята вяра и не отстъпват на новата религия. Християнството заема, както това бе посочено по-горе от митраизма много готови иконографски сцени и символи. Приемственост има и в тайнствата /не случайно раждането на Христос се извършва в пещера/. Рождената дата на новия Бог е 25 ХІІ , да не забравяме, че тази дата в календара на последователите на Митра е посочена като dies natalis Solis Jnvicti – т.е. като негова рождена дата.

Автор: Ирина Захариева

Also on Fandom

Случайно уики