FANDOM


07787
Сатурн е митологическа фигура от римската митология. Той е Бог на златото и земеделието. Името му идва от лат. Satus или satio и означава “разпръскващият семена”.

Сатурн е староиталийски бог на посевите, покровител на земеделския труд, овощарството и винарството, рано отъждествен с грицкия Кронос. Времето на неговото управление над боговете се смята за Златния век на Земята – века на равенството, изобилието и вечния мир. Съпруг е на родната си сестра Опс, богинята на жътвата и плодородието. Баща е на Юпитер, Нептун, Дит, Юнона и Церера, стнал баща и на кентавъра Хирион и на Пик. След като е свален и хвърлен в Оркус от децата си е наследен от Юпитер. Сатурналиите са древни празници, посветени на Бога и са свързани с митичната Златна ера. Празнуват се през м. декември, като датите на тяхното откриване и закриване варират през различните векове. По времето на Домициян например, те започват на 17 и свършват на 23 декември. През ІV в. празникът е изместен и неговото честване започва на първи януари. Обикновено в деня на неговото откриване пред храма на Сатурн, /построен през 498 г. пр.Хр. и намиращ се на Римския форум/ се слага обща трапеза. На нея са допускани дори и робите, тъй като се премахват всички социални разлики. От Макробий в неговите “Сатурналии” научаваме, че римските граждани се радват на пълна свобода. Прекратява се всякаква публична дейност и настъпва анархия. В чест на Бога гражданите спират да работят. Затварят се всички училища. Допускат се хазартните игри, нещо абсолютно забранено в останалите периоди от годината. В празничните дни всичко се преобръща. На улиците никой не облича тога. Всички носят домашна роба, а на главата си - кръгла плъстена шапка, символ на свободния римлянин. Робите заемат мястото на господарите си в дома и често ги критикуват. Последните пък са задължени да им прислугват. Шегите, закачките и волностите, характерни по време на честванията често имат трагичен край. По време на Сатурналиите, които можем да считаме за “Карнавала” на древните римляни е обичайна и размяната на подаръци, подобно на тази, която правим днес по Коледа. Наложително е изплащането на дължимото на.....адвоката. Трудът на по-малко известните адвокати, обслужващи предимно бедните граждани е заплащан слабо или никак. В дните на празника той получава дарове от своите длъжници. Адвокатът, който получи най-много подаръци става известен. Той важно обикаля своите познати и се хвали с придобивките си, които са доказателство за неговата слава и гаранция за бъдещи успехи.