Fandom

АСТРОУИКИ

Невероятните изобретения

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Inst2.jpg

Параболид на Тръчет

През първите години на осемнадесети век в Англия, а впоследствие из цяла Европа започват тъй наречените lecture-demonstrations, или по точно лекции по физика, придружени и илюстрирани с многобройни експерименти. Така полека лека в различните европейски университети се създават катедри по Експериментална Философия. По този начин в отделни зали се натрупват цели сбирки от предмети с еднакво предназначение, свързани с научното изследване. Тези кабинети са в основата на възникването на лаборатории през Възраждането.


През 1738 г. в гр. Падова, Италия, под ръководството на Джовани Полени се създава първият университетски кабинет по експериментална физика. Открит е две години по-късно, като непрекъснато се обогатява и сбирката му достига до четиристотин предмета. От тях стотина инструмента достигат до наши дни. Тя носи името на учения, който поставя нейното начало и става една от най-известине в цяла Европа. Френският астроном Jérome de Lalande например споменава, че не познава “по-добре оборудван и по-хубав кабинет по физика”, а Академията на науките в Париж наред с многото похвали поставя училището по физика от Падоа наравно с най-известните подобни научни звена.

Ние сме подбрали и ви представяме едни от най-интересните и причудливи пособия.


Слънчевите часовници

1. Слънчев и лунен часовник.

Подписан "Philipp Pepfenhauzer in Augspurg", края на XVII Век. В този инструмент може да регулира направлението на връвта и по този начин часовникът може да се употребява на различни географски ширини между 48 и 59 градуса. Благодарение на поставения пръстен часовникът позволява определянето на часа също и през нощта според позицията на Луната на небето.

Слънчевите часовници от ХVІІ и ХVІІІ век. Тяхната употреба в различни форми и варианти започва още в древността. Слънчевите часовници или меридианите се употребяват през различните векове до началото на деветнадесети век, тоест дори и след измислянето на механичните часовници, за да контролират тяхната точност.


2. Слънчев универсален часовник – Пръстеновиден. Наречен е още Астрономически пръстен, ХVІІ век.

При едно подходящо положение на инструмента, слънчевите лъчи минават през отворчето на централната летвичка и проектират слънчево петно върху скалата на часовете.

3. Слънчев часовник – диптих от слонова кост ХVІІ в. Връвта може да бъде позиционирана в три различни направления според географската ширина на мястото при наблюдение. Този тип слънчеви часовници е наричан още Норимберг, защото основно е произвеждан в този град през шестнадесети и седемнадесети век.

4. Цилиндричен слънчев часовник, наричан още Часовника на пастора - ХVІІ в.

Img4.jpg

Часовниковата скала, на която се проектира сянката на гномона е отбелязана върху външната страна на цилиндъра.

5. Два астрономически телескопа.

Появяването на телескопа или на далекогледа се отнася към първите години на седемнадесети век и вероятно се дължи на няколко конструктори на лещи от Хонландия. На Галилей се приписва заслугата за приспособяването на инструмента за научни цели, защото той пръв го обръща към звездите през 1609 година. От получените резултати настъпва революция в астрономическите познания през дадената епоха. Телескопите, които ви показваме са от две обикновени оптични конвертни стъкла, през които образът изглежда обърнат и следователно може да се използват за астрономически изследвания.





Пропорционални компаси.

Img0.jpg

Пропорционалният компас позволява извършването на крайно сложни изчисления, които се базират основно на пропорцията между страните на еднакви триъгълници. В зависимост от модела може да се използва в изкуството, топографията, във военното дело и още при извършването на много други геометрични и математически операции. Неговата най-типична и разпространена форма е създадена от Галилео Галилей през 1597 г. Този инструмент има показалец и градация от 0 до 60 и позволява да се измери отвора между двете “крачета”.



Оптична камера. ХVІІІ век

Благодарение на леща и на огледало оптичните камери или още “камера обскура” позволяват да се визуализира върху малък екран изображението на вършнен обект. През осемнайсти век са широко използвани от художниците за скициране на художествените творби, при които има проблеми с перспективата.


Микроскопите.

Img9.jpg

Изобразяването на микроскопите става през първите години на ХVІІ век. Те са с опростена конструкция и се състоят от една единствена леща . Впоследствие се създават и микроскопи с по-усложнена конструкция, при които се поставят две или три лещи. И двете технологии са широко разпространени в цяла Европа и позволяват за кратко време да се направят научни наблюдения от голяма важност , най- вече в областта на природознанието. Счита се, че самият Галилео Галилей подсказва за големите възможности, които микроскопът предоставя при биологическите изследвания по време на своя престой в Падова през първите години на ХVІІ в. Малко са микроскопите за научни изследвания, които са достигнали до наши дни. Цилиндричната структура, често наподобяваща тази на телескопа с метален трипод е типична за производството през втората половина на ХVІІ в. Микроскопите тип Нооке се състоят от дървена основа и малка вертикална носеща част. Той става много известен след публикуването на текстове по Микрография от известния учен Робърт Хук през 1665 в Лондон.


Машина за измерване на устойчивостта на материалите.

Изобретена е през 1743 г. от Петер ван Мусшенброек. В нея напремр железният къс, който трабва да се изследва се поставя вертикарно и се закрепва посредством масивна верига на един хоризонтален кантар, на който се окачват постепенно все по–големи тежести до счупването на пробния къс. Трябва да отбележим, че докато чертежът на Мусшенброек представя един линеарен и много опростен инструмент, то Полени обогатява и декорира своята машина и по този начин тя става много по-елегантна. Някои учени, възхитени от фината изработка и приписват проекта за нейното създаване на известния по това време венециански художник Визентини и сътрудник на Полени.


Конкавно сферично огледало.

Img10.jpg

Изобретено е от Донемико Селва, известнен венециански оптик, през осемнайсти век. Този инструмент е конструиран от Полени за чисто дедактически цели, а именно за демонстрация пред неговите студенти на уголемяващата възможност на конкавните огледала.


Параболоид на Тръчет.

Апарат за изследване на изохромията на кръговите движения при падане по продължението на параболоид. Създаден е приблизително през 1744 г. Това е един много рядък инструмент. Известни са общо два такива апарата, другият е изложен в Музея на Историята на научните открития във Флоренция. Изобретен е от Джон Тръчет, наричан още отец Себастиян през 1699 г. С това изобретение се наблюдава, как едно топче изминава за еднакво време всяка обиколка на параболоида и демонстрира на момента закона на Галилей, според който изминатото разстояние е пропорционално на квадрата на времето на падане.

Also on Fandom

Случайно уики