АСТРОУИКИ
Register
Advertisement
LabirPreist

Петроглиф

От древни времена човекът наблюдава небето с очи, пълни с възхищение, изненада и преклонение. Небесната шир винаги очарова със своята тайнственост и вълшебство. Затова не бива да ни учудва фактът, че древните я считат за обиталище на богове и богини, различни за различните култове. С времето народите от различните страни “проектират” на небето образи от ежедневието си. Преминават от анимизъм към култ, свързан с небесните феномени. Най-интересното е, че народи отдалечени във времето и пространството, там, където е невъзможен директният културен и търговски обмен, имат подобни вярвания за едни и същи небесни обекти. Група от звезди, дадена планета, Слънцето и Луната са приемани като божества. Небесните феномени, като появата на Комета, на нова звезда, слънчевите и лунни затъмнения са възприемани като проявления на същите тези божества. Очароващи или вдъхващи безпокойство, те винаги част от живота на древните общества. В много от случаите те го определят и направляват. Камъните или костите, стените на пещерите са “хартията”, на която в древността се изобразяват сцени и символи, свързани с ежедневието. Обработените по този начин камъни са известни под името петроглифи. Много от символите, намерени върху тях са пряко свързани с астрономията. Най-известен и най-често срещан е разбира се слънчевият символ. В Перуанския петроглиф слънчевият символ например се повтаря няколко пъти. Друго често срещано изображение и този факт не може да остане незабелязан е това, на Луната или по-точно на лунни те фази. В древността освен слънчевия цикъл, за живота на древните от голяма важност са различните фази на луната. Лунният цикъл се счита и за един от първите методи за измерване на времето. Много любопитна в тази връзка е една кост от елен, намерена в Доргония, която се датира на ок. 30 хил. години. На нея има резбовани изображения, които се интерпретират като фази на Луната. Сред древните изображения често се среща един друг символ – спиралата. Той също се интерпретира от съвременните историци на културата като астрономически символ. Свързва се с Слънцето на хоризонта, следващо своя път през различните сезони на годината. Археолозите се натъкват на много петроглифи, на които има изображения на комети, на слънчеви затъмнения и на събития, като “падащи звезди” и така нататък. В много култури различни аспекти от ежедневието приемат астрономически означения. Да не забравяме, че за древните аграрни общества е от решаващо значение ползването и разчитането на небесните феномени. Ето и някои от “универсалните” вярвания, които се откриват в творбите и в архитектурата от този период:

1. Яйцето, от което се раждат много животни се посочва като първоизточник за създаването на Космоса, в който ние живеем, тъй нареченото първородно яйце. За много общества, то представлява една тайнствена сфера, която “плува” в “първичния” етер. Тя се изпълва с енергията, която сама е породила и в даден момент също като яйцето се чупи на две. При този процес след силния тътен се раждат Земята и Небето.

2. Водата, като основа на всички живи същества е считана за друг основен символ, свързан с Космоса и вечното движение. В много древни митове яйцето и водата се споменават заедно. Често в тях се говори за Космическото яйце, което се носи по водната шир. И до днес много народи от Полинезия и Азия виждат във водата космическа сила. 3. Дървото е видяно като стълб, на който е поставен светът и около който се върти Цялата Вселена. Символ е на раждането и на развитието на универсума. У някои народи то се възприема като символ на връзката между Слънцето и Земята , където клоните са слънчевите лъчи които я обгръщат. Най-често дървото се възприема като символ на трите свята, свързани и неразделни помежду си. Корените символизират обиталището на сенките и на злите сили. Стеблото представлява земния свят а клоните, небесния свят, обитаван от божествата. Най-често медиатор между тях е пчелата или златното руно.

4. Кръгът. Неговата форма е най-разпространеното означение и с поставен център означава Слънцето. Кръгът няма начало и край, нито направление и поради тази причина се свързва с вечно повтарящите се космически сили в природата. Иконографията на небесната извивка е видяна като дъга, като сферичен купол. Кръгът е символ на Космоса и е свързан с времето, с поставен + в него става символ на Земята. Квадратът се свързва с пространството.


5.Змията: Фактът, че змията сменя кожата си за древните е сигурен знак за промени. Затова тя се свързва с живота и обновлението на Космоса. Маите например виждат в Млечния път една голяма двуглава змия. В Китай едно от съзвездията е наречено Змия/Дракон. Те считат, че божествата създатели са със змийско тяло и поддържат Слънцето и Земята. У много древни народи змията е свързана с автохтонното и е атрибут на много божества.

И днес Космосът присъства в творбите на съвременните художници. Той не престава да вълнува и да вдъхновява поколения от талантливи майстори на четката. Техните платна отразяват реалност и фантазии, разкриват мечтите на авторите и техния страх от неизвестното и непознатото.

Advertisement