Fandom

АСТРОУИКИ

Петте основни символа свързани с Космоса

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

LabirPreist.gif

Петроглиф

От древни времена човекът наблюдава небето с очи, пълни с възхищение, изненада и преклонение. Небесната шир винаги очарова със своята тайнственост и вълшебство. Затова не бива да ни учудва фактът, че древните я считат за обиталище на богове и богини, различни за различните култове. С времето народите от различните страни “проектират” на небето образи от ежедневието си. Преминават от анимизъм към култ, свързан с небесните феномени. Най-интересното е, че народи отдалечени във времето и пространството, там, където е невъзможен директният културен и търговски обмен, имат подобни вярвания за едни и същи небесни обекти. Група от звезди, дадена планета, Слънцето и Луната са приемани като божества. Небесните феномени, като появата на Комета, на нова звезда, слънчевите и лунни затъмнения са възприемани като проявления на същите тези божества. Очароващи или вдъхващи безпокойство, те винаги част от живота на древните общества. В много от случаите те го определят и направляват. Камъните или костите, стените на пещерите са “хартията”, на която в древността се изобразяват сцени и символи, свързани с ежедневието. Обработените по този начин камъни са известни под името петроглифи. Много от символите, намерени върху тях са пряко свързани с астрономията. Най-известен и най-често срещан е разбира се слънчевият символ. В Перуанския петроглиф слънчевият символ например се повтаря няколко пъти. Друго често срещано изображение и този факт не може да остане незабелязан е това, на Луната или по-точно на лунни те фази. В древността освен слънчевия цикъл, за живота на древните от голяма важност са различните фази на луната. Лунният цикъл се счита и за един от първите методи за измерване на времето. Много любопитна в тази връзка е една кост от елен, намерена в Доргония, която се датира на ок. 30 хил. години. На нея има резбовани изображения, които се интерпретират като фази на Луната. Сред древните изображения често се среща един друг символ – спиралата. Той също се интерпретира от съвременните историци на културата като астрономически символ. Свързва се с Слънцето на хоризонта, следващо своя път през различните сезони на годината. Археолозите се натъкват на много петроглифи, на които има изображения на комети, на слънчеви затъмнения и на събития, като “падащи звезди” и така нататък. В много култури различни аспекти от ежедневието приемат астрономически означения. Да не забравяме, че за древните аграрни общества е от решаващо значение ползването и разчитането на небесните феномени. Ето и някои от “универсалните” вярвания, които се откриват в творбите и в архитектурата от този период:

1. Яйцето, от което се раждат много животни се посочва като първоизточник за създаването на Космоса, в който ние живеем, тъй нареченото първородно яйце. За много общества, то представлява една тайнствена сфера, която “плува” в “първичния” етер. Тя се изпълва с енергията, която сама е породила и в даден момент също като яйцето се чупи на две. При този процес след силния тътен се раждат Земята и Небето.

2. Водата, като основа на всички живи същества е считана за друг основен символ, свързан с Космоса и вечното движение. В много древни митове яйцето и водата се споменават заедно. Често в тях се говори за Космическото яйце, което се носи по водната шир. И до днес много народи от Полинезия и Азия виждат във водата космическа сила. 3. Дървото е видяно като стълб, на който е поставен светът и около който се върти Цялата Вселена. Символ е на раждането и на развитието на универсума. У някои народи то се възприема като символ на връзката между Слънцето и Земята , където клоните са слънчевите лъчи които я обгръщат. Най-често дървото се възприема като символ на трите свята, свързани и неразделни помежду си. Корените символизират обиталището на сенките и на злите сили. Стеблото представлява земния свят а клоните, небесния свят, обитаван от божествата. Най-често медиатор между тях е пчелата или златното руно.

4. Кръгът. Неговата форма е най-разпространеното означение и с поставен център означава Слънцето. Кръгът няма начало и край, нито направление и поради тази причина се свързва с вечно повтарящите се космически сили в природата. Иконографията на небесната извивка е видяна като дъга, като сферичен купол. Кръгът е символ на Космоса и е свързан с времето, с поставен + в него става символ на Земята. Квадратът се свързва с пространството.


5.Змията: Фактът, че змията сменя кожата си за древните е сигурен знак за промени. Затова тя се свързва с живота и обновлението на Космоса. Маите например виждат в Млечния път една голяма двуглава змия. В Китай едно от съзвездията е наречено Змия/Дракон. Те считат, че божествата създатели са със змийско тяло и поддържат Слънцето и Земята. У много древни народи змията е свързана с автохтонното и е атрибут на много божества.

И днес Космосът присъства в творбите на съвременните художници. Той не престава да вълнува и да вдъхновява поколения от талантливи майстори на четката. Техните платна отразяват реалност и фантазии, разкриват мечтите на авторите и техния страх от неизвестното и непознатото.

Also on Fandom

Случайно уики