Fandom

АСТРОУИКИ

Проучванията на тракийските могили.Астрономията в помощ на археологията

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

14208.JPG

Могилата в Александрово

Във всички среди у нас, за този тип архитектурни съоръжения, е придобил популярност терминът “тракийска гробница”. Той е неточен и непълен поради невъзможността да отрази много по-сложното съдържание и смисъл, вложени в архитектурата на тези култови сгради. Тяхната конструкция е предварително обмислена и архитектурно обоснована. Нейната основна роля е да обслужва погребалния култ и ритуал, и отразява определени идеологически, митологични, и космогонични представи на обществото, което ги създава. Най-старите надгробни могили са насипани през бронзовата епоха, а най-късните са до няколко десетилетия, след официалното въвеждане на християнството във Византия или през първата половина на ІV век от н.е.

През 1851 година, дядо Стоян съвсем случайно, на север от Розовец, открива първата куполна гробница в Тракия. Тя не е ограбена и предоставя много паметници на тракийското изкуство. Същата година в Перущица се появява някой си Никола Марджи /иманяр/, който има разрешение от турското правителство да търси ”некакви заровени талиги” в Духова могила край с. Пастуша. /дн. кв. на Перущица/. В самата могила Никола не открива нищо, но през следващите години в непосредствената й околност са намерени множество колесници с голямо количество метални украси за тях.

Докато в Рахманлий и Пастуша копаят преди всичко с цел, намиране на скъпи и представителни предмети, през Тракия минава Албер Дюмон, който е силно впечатлен преди всичко именно от тракийските надгробни могили и им посвещава почти изцяло своя доклад за пътуването си през Тракия.

Междувременно от могилите в Тракия е заинтересувано Антропологическото дружество във Виена, което за пръв път си поставя научната задача, те да се обходят, да се състави карта, с цел установяване на времето на натрупването и предназначението им. Мисията се провежда през 1871 година. За жалост резултатите от разкопките са твърде скромни, в сравнение с известните до този момент случайни находки.

Освобождаването на България дава нови импулси за развитието на тракийската археология в три направления: руски офицери и чиновници проявяват интерес към тракийските могили и провеждат разкопки в някои от тях; в страната са привлечени чуждестранни интелигенти, преди всичко чехи. Създава се възможност за организиране на регионални и мащабни археологически сбирки, музеи и дружества.

Богдан Филов пръв обяснява тракийската култура и тракийското изкуство. Неговият труд предоставя не само описания на множество представителни тракийски паметници, но и търси и намира мястото им в нашата археология. В три изследвания - Паметници на тракийското изкуство, Куполните гробници при Мезек.- ИАИ ХІ,37,79, Надгробните могили край Дуванли и Пловдивско, 84 се прави една цялостна публикация на съответния материал и едновременно с това пълна характеристика на известните до този момент тракийски паметници. Тракийската археология през този период се обогатява с Мезешката, Казанлъшката и др. гробници. Проучени са почти цялостно некрополите край Дуванлий и Мезек. Окрити са Вълчитрънкото съкровище, съкровищата от Букьовци и Шеремет и т.н. Публикуват се трудове върху общи и частни проблеми на тракийската култура и изкуство, касаещи куполните гробници и някои видове накитни предмети и др. Това е времето, когато се проучват и могили, съврзани с по-бедните слоеве от населението, като тези край Байлово, Г. Малина, Торос, Луковитско, в Тетевенско и Ловешко и мн.др.

Постиженията на тракийската археология през последните години са значителни, както на брой, така и по качество и дори изброяването им е трудно. За пръв път са предмет на внимание толкова много тракийски укрепени места, крепости и светилища. Тук е и мястото да споменем за откриването на съкровищата в Якимово, Борово, Рогозен и др. В кратките предели на периода са открити две представителни гробници край Свещари, две в Стрелча, Шипка и др. Само броят на новооткритите куполни гробници е девет, с което тяхното количество до този момент в България нараства на двайсет. 2 Особено голям е броят на могилните комплекси в Казанлъшката котловина между Шипченския дял на Балкана и Сърнена Средна гора и най-вече в Северната й половина в землищата на днешните Шипка, Шейново, Ясеново, Хаджидимитрово, Крън и самия Казанлък. Не случайно този район е наречен от автора “Долината на царете”3 Три от могилите в Шипка са с колосални размери - насипите Шишманец, Оструша и Голямата Косматка имат височина 20 м и диаметър над 100 м. Подобни могили са натрупани само в околностите на Стрелча, Караново /Старозагорско/, Свещари /Исперихско/, Смядово /Шуменско/ и още на няколко места. Разкопките на могилните гробнични съоръжения обогатяват тракологията, познанията ни, свързани с тракийската архитектура и изкуство. Мъглижката гробница показа, че стенописното изкуство в Тракия е с традиции и могат да се очакват нови негови паметници. Коридорът на гробницата, който може да се сравнява единствено с този от Мезек дава възможност да се счита съществуването му, като нормално, а не изолирано явление. Двете каменни съоръжения в Жаба Могила край Стрелча фиксират поне две твърдения - съществуването на художественото каменоделство в Тракия, потвърдено по безспорен начин с откриването на Свещарската гробница. В Стрелча се установи, че гробниците се използуват неколкократно и в тях се влиза по религиозни причини, т.е. че те играят ролята на храмове, светилища на хероизираните тракийски първенци, погребвани във вътрешността им. Украсените фасади също говорят в полза на това предположение. Свещарската гробница по план е сходна с втората гробница от Жаба могила. В нея срещаме уникалното съчетаване на пластична и стенописна украса. Проучванията през 1992 година се съсредоточават на най-застрашените могилни насипи, повредени или унищожени от иманярски изкопи, силно изтрити по време на земеделски работи, застрашени от унищожаване и заличаване.3 През м. юли на същата година започва и проучването на една от най-големите могили - Оструша. Уникалността й се състои в това, че тя предлага принципно нов тип гробно съоръжение. Ако откритията са значителни, публикациите в известна степен задоволителни /Чичикова, М. Свещарската гробница. Архитектура и декорация. - Във: ІІ национален симпозиум “Североизточна България - древност и съвремие. Terra Antiqua Balcanica III, 1988.; Fol,Al., Chichikova, T. Ivanov, T. Teofolov. The Tracian Tomb near the Village of Sveshtari. Sofia, 86; Домарадски, М. Погребения и гробни съоръжения.- В: Емпорион Пистирос ІІ. Тракийската култура в прехода към елинистическтата епоха, Цанева, М. Разкопки на тракийската надгробна могила на нос Колокита край Созопол, АОР, 82 ; Гетов, Л., Цонева, Г. Тракийската гробница при Мъглиж, Археология 2/73 и мн. др./, то обобщителните трудове върху тракийските могили и свързаните с тях паметници могат да се броят на пръсти - В Миков. Произходът на куполните гробници в Тракия ИАИ, ІХІ 1955 ; Надгробните могили в България / сб. Археологически открития в България . С, 1957 и една популярна книга за тракийските могили на Венедиков. Някои проблеми във връзка с могилите са предмет на внимание в обобщителните трудове на Ал. Фол и на Ив. Венедиков. В Тракийските могили TRACIA X, 94 е направен опит за тяхната класификация и наред с археологическите материали, предлага изключителна възможност за разширяане на представите ни за тракийското изкуство, в това число архитектура и живопис. В най-голяма степен познанията ни за тракийската материална и духовна древност се дължат на проучванията на надгробните могили. Този въпрос е разгледан от и от Г. Китов в редица публикации. Според него няма по-красноречиви свидетелства за тракийското присъствие в българските земи от могилите, които той определя като затворени археологически комплекси. От многото направени проучвания, стига до извода, че няма район в страната, където те да не са превърнати в неделим елемент от пейзажа в продължение на хилядолетия. Г. Китов счита, че тяхната поява е свързана с важна страна от живота на тракийското общество - смъртта. Ние подкрепяме това негово становище с уговорката, че акцента пада не толкова на смъртта, а на новото раждане след нея. Г. Баласчев, позовавайки се на дългогодишните проучвания на братята Х. И К. Шкорпил и базирайки се на многобройните археологически открития съобщава, че тракийците имат светилища по планинските върхове. Някои предисторически могили от каменния период също са употребявани за тракийски светилища. Той прави и предположението, че известен брой могили са нарочно насипвани.5. Години след публикациите на Баласчев ние вече знаем, че неговите предположения са верни. Могилните насипи крият десетина типа гробни съоръжения, най-сложните от които са зиданите гробници. Техният брой вече достигна до 42 /от тях само две имат напълно развита планова схема, включваща всички видове помещения - предверие, дромос, предгробна камера /камери/, гробна камера/.6 Строени през различно време, с различен строителен материал, те имат една и съща обемно-пространствена композиция. Важни са не само като класификационен елемент на тракийските гробни съоръжения, но и дават възможност да се направят заключения за техническото умение и художествените изисквания на тракийското общество и неговите най-висши представители. Не може да се счита, че е направена пълна и точна класификация на скритите под могилните насипи, гробни съоръжения. Не е изяснен достатъчно убедително и произходът на най-представителните от тях - куполните гробници. Техният брой надхвърля вече 20, а все още не разполаме с паметника, съхраняващ белезите на пряк преход от долмените към тях. През 2000 г. археологически екип под ръководството на Г.Китов направи нови разкрития на могилен култов комплекс край Старосел. През последните години се откриха редица археологически обекти /проучванията все още не са приключили/, историците и изкуствоведите получават нов материал и възможности за по-пълното характеризиране на социалните, икономически и религиозни отношения в Древна Тракия. Голяма е заслугата на българските астрономи, които се включиха в археологическата експедиция "ТЕМП". С тяхна помош е направена пространствена снимка на 15-те открити досега гробници в Долината на царете край Казанлък, Централна България, и да се опитат да открият как са проектирани и построени те преди 25 века. Първата могила, в която започна проучване екипът астрономи е "Хелвеция". Според астрономите, неизвестна досега е мерната единица, която са използвали предшествениците по нашите земи. За първи път резултатите от съвместното изследване на археолози и астрономи ще бъдат докладвани на Международния конгрес по тракология през октомври т.г.

Автор: Ирина Захариева

Also on Fandom

Случайно уики