FANDOM


В долното съединение дистанцията между планетата и Земята е само 41 млн.км, поради което Венера заслужено е наречена най-близката ни съседка. В горно съединение тя се отдалечава на 258 млн.км, тоест около 6,3 пъти повече. Изводът за любителите - видът на Венера в окуляра силно се изменя с дистанцията й ! В повечето случаи, планетата не може да бъде наблюдавана в тези екстремни моменти, като съединенията - тогава дори е опасно да я наблюдаваме, тъй като тя се проектира съвсем близо до Слънцето! И е необходимо да се вземат всички предпазни мерки, като използването на специални защитни слънчеви филтри. След горното й съединение, всичко се повтаря отново - планетата пак започва да се приближава до Земята, като бавно се отдалечава от слънчевите лъчи и накрая се откъсва от звездата ни. Ъгълът , който тя сключва със Слънцето, тоест нейната елонгация, постепенно нараства с отдалечаването на планетата към изток. Когато този ъгъл стане по-голям от десетина градуса, Венера отново става видима. Поради наклона на еклиптиката, тя се издига с различна скорост над хоризонта във вечерното небе, докато елонгацията й стане максимална -най -много 47 градуса и 45 сек.

В този забележителен момент Венера може да се наблюдава в продължение на няколко часа след залеза на Слънцето. След това, продължавайки да се завръща към нас , тя губи височината си над хоризонта и започва да се приближава до Слънцето, като видимостта й все повече намалява - ъгълът на елонгацията й постепенно се затваря, докато планетата достигне долно съединение. Тогава, твърде рядко може да настъпи преминаване пред диска на Слънцето. В повечето случаи, Венера минава или над, или под звездата ни, поради наклона от 3 градуса и 23 мин. на своята орбитална равнина спрямо земната. След долното си съединение Венера отново са отдалечава от нас, продължавайки движението си, този път от западната страна на Слънцето. Гледана от Земята, в този момент тя изпреварва звездата ни, като се отдалечава от нея, изгрявайки в утринното небе. И така, докато стигне своята максимална западна елонгация. После отново се приближава видимо до Слънцето и пак преминава зад него, в горно съединение. Това е продължителността на пълния цикъл от 584 дни - или 19 месеца - който регулира алтернативните появявания на Венера: тя е Зорница в продължение на 9.5 месеца и Вечерница в следващите 9.5 месеца. Този период няма нищо общо със земните сезони, които не влияят върху наблюдението на планетата. Видимостта й се определя само от нейните обиколки - тя е най-добра по време на дните около максималните й елонгации. Всъщност, именно тогава Венера достига необходимата височина в небосвода, така, че да изплува над смога и турболенцията, които са доста съществени близо до хоризонта. Височината й зависи директно от наклона на еклиптиката спрямо хоризонта - стойност, която е изключително сезонна. Ако максималната й елонгация настъпва през есента, тогава еклиптиката е като полегнала над хоризонта и планетата остава ниско. През пролетта еклиптиката се изправя и Венера блести високо в небето.

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Also on FANDOM

Случайно уики