АСТРОУИКИ
Register
Advertisement

Каква е причината за слънчевите затъмнения?

Eclanu

Когато Луната се намира между Земята иСлънцето, тя проектира собствената си сянка върху Земята и тогава говорим за Слънчево затъмнение. Поради една любопитна случайност, Слънцето е с много по-различни реални размери от Луната, но тъй като небесните тела отстоят на различно разстояние от Земята, това в крайна сметка води до оптическото изравняване на техните размери. Параметърът на Слънцето в действителност е 400 пъти по-голям от този на Луната, но то се намира също така и на 400 пъти по-голямо разстояние от Земята. В резултат и двете небесни тела имат почти еднакви видими диаметри с разлика от 1гр.

По тази причина, ако центровете на Луната, Земята и Слънцето се разположат на една линия, конусовидната сянка на Луната може напълно да покрие Слънчевия диск, се получава пълно Слънчево затъмнение. Това астрономическо явление е сравнително рядко. Освен пълно Слънчево затъмнение, говорим още и за “ануларно”, и за частично. На 03.10.2005 г. у нас станахме свидетели на частично Слъчево затъмнение или още както “нецентрирано”. При него нямаме съвпадение на центровете на небесните тела и все пак те са близко един до друг.

SE2005Oct03A

Кога и къде можем да наблюдаваме пълно Слънчево затъмнение? 29 март 2006 г. в Северна Африка и Турция

22 юли 2009 г. в Китай и Индия 3 ноември 2013 Североизточна Африка.


Какви са вярванията на хората, свързани със Слънчевото затъмнение?

Много народи още от древни времена създават собствени митове и легенди, свързани със Слънчевото затъмнение. Често те вярват , че то е предвестник на природни бедствия или на смъртта на царя. Един от най-разпространите митове е свързан с идеята за Дракона, който разкъсва и изяжда Слънцето. Много култури развиват собствени методи, за да се противопоставят и да неутрализират последствията от този зловещ акт. Така например древните китайци се опитват да произведат много шум, за да сплашат и изгонят Дракона. За тази цел бият силно на барабани, подрънкват с метални съдове и изстрелват стрели във въздуха. Тази традиция се запазва до края на миналия век, когато Кралският имперски флот изстрелва собствените си церемониални заряди за да изгони Невидимия Дракон. Доказано е, че древните индийци вярват, че като навлязат до колене в някоя река, ще помогнат на Слънцето и Луната да се защитят от Небесния Дракон. И в българския фолклор Змеят/Дракон има ключово значение за системата от митически представи и е тясно свързан с някои универсални проблеми като космологията и космогонията. Той се явява един от най-важните митични персонажи и е този, “който яде Слънцето”. По време на Слънчевото затъмнение жителите на Япония в продължение на векове покриват всички кладенци за да се избегне попадането на отровната жлъч от тъмното небе. Съществуват и по–оптимистични вярвания, свързани с този природен феномен. Например в Таити, той се възприема като любовно съединение между Слънцето и Луната. Дори и днес някои ескимоски племена считат, че Слънчевото затъмнение е знак за божествена благодат. Те вярват, че двете небесни тела напускат за определен период от време своите места на небосклона и слизат на Земята за да се уверят, че животът там протича нормално и добре.


Какви са първите научни стъпки?

Системни наблюдения и изследвания на различни космически феномени са засвидетелствани през 750 г. пр.Хр. във Вавилон. Преди ок. век сред руините на Древното царство са разкрити множество глинени клинописни таблички. От тях учените разбират, че самите вавилонци не успяват да разберат причините, водещи до Слънчевото затъмнение. По всяка вероятност през Елинистическия период /от края на ІV в. Пр. Хр. и след него/ те се запознават с достиженията на гърците и техните наблюдения стават най-точни и нямат паралел в античния свят. Между 350 и 50 г. пр.Хр. са регистрирани много лунни и само 10 Слънчеви затъмнения. По всяка вероятност много от откритията и достиженията на вавилонците в изучаването на Слънчевите и Лунните затъмнения впоследствие са отразени в Алмагест, една от най-големите творби за Астрономията, написана от Птолемей ок. 150 г.

Wings

В Древен Египет астрономията е много развита. Египтяните създават слънчевия календар като наблюдават най-ярката звезда на небето Сириус. Голямата пирамида на Ху Фу в гр. Пиза е ориентирана по четирите посоки на света. Тези и още много други открития доказват, че египтяните с внимание са наблюдавали и изучавали небесните тела и процеси. До ден днешен нам открит паметник, който да е свързан по някакъв начин със Слънчевото затъмнение. Този факт изумява много историци. Съвсем сигурно е, че този древен народ е бил свидетел на много затъмнения през вековете. Немислимо е една цивилизация, която се отнася с голяма почит към небесното светило, даващо топлина и храна може да остана безразлична при неговото неочаквано изчезване. Вероятно то е изобразявано символично. Слънчевата корона, която се наблюдава при пълното слънчево затъмнение е с различен интензитет на всеки 11 години, цикъла на активност на слънчевите петна. По време на фазата на минимална активност на петната светимостта на короната е по-малка, екваториалният регион се разширява в две дълги ивици светещ газ. Вж. Фиг.1 Чертеж на С. П. Лейгли на Слънчевото затъмнение от 29 юли 1878 г. Някои историци видяха аналогия между тези ивици и и изображението на Слънчевия бог Амун Ре – Крилатият диск. Този вид изобразявания са едни от най-ранните и обикновено се поставят на входа на гробничните съоръжения или на храмовете. По всяка вероятност са символ на величието и победата на светлината над тъмнината. Впоследствие това изображение се обогатява иконографски, като над него са поставяни две змийски глави и кози рога, които също са слънчеви символи. Вероятно образът на Слънчевото затъмнение е синтезиран в този символ, наречен от историците Крилат слънчев диск.


Stone02

Прекрасният строеж Стоунхендж е построен в долината в Солзбъри във Великобритания през 3200 г. пр. Хр., тоест в епохата на построяването на големите пирамиди в Египет. Конструкцията е с кръгла форма и има диаметър няколко десетки метра. Състои се от няколко пръстена от тесни и високи каменни блокове, върху някои от които са поставени каменни плочи. На терена се забелязват и ями, също разположени в кръг. Счита се, че този комплекс е проектиран и построен от древните жители като култов център, а също така се явява и календар. Без съмнение неговото съграждане е следствие на дълги и задълбочени проучвания на небесните явления. За нас е ясно, че Стоунхендж е свързан е движението на Слънцето и Луната. Това го показват броят на изкопаните ями и отделните пръстени, които почти съвпадат с изрева и залеза на нашето светило и на зимното и лятното слънцестоене. Например в деня на лятното слънцестоене Слънцето изгрява в най-северната точка по отношение на останалите дни. В този ден, когато човек застане в центъра на каменния кръг може да наблюдава изгрева на слънцето, което се появява точно над един от каменните блокове, силно отличаващ се от останалите. Той е наречен “Heel Stone” и е поставен по продължение на оста на самата конструкция. Всички проучвания показват, че построяването на този комплекс не е случайно и съдържа в себе си символизъм от астрономически характер, но все още не е доказано, че той е център за изучаване на небесните феномени, както утвърждават много учени или пък служи само за календар, обозначаващ смяната на сезоните, посочващ времето на сеитба и на събиране на реколтата. Линиите между отделните скални блокове не са много точни и често учените се опитват да ги нагодят, за да докажат една или друга своя теза. Някои считат дори, че съоръжението служи за център, в който могат да се предсказват слънчевите затъмнения, като се базират се на вече явно установени факти, като дължината на годината и месеца. Но нека не забравяме, че древните би трябвало да са запознати и с периодичността на преместването лунната сянка, нещо, за което са необходими доста солидни знания, които древните едва ли са били в състояние да придобият.

Eclipse7

Уйлям Стъклей, учен от 1700 г. изтъква хипотезата, че Стоунхендж е построен от друиди. Той твърди, че съоръжението представлява храм, свързан с култа към Змията/Дракона и е наречен “Драконзия”. Както споменахме по-горе Змията/Дракон в много култури е тясно свързан със Слънчевото затъмнение. Едно е сигурно, а именно, че Слънчевото затъмнение за древните жители, обитаващи по тези места е събитие от голяма важност. През 300 и 900 г. сл. Хр. маите създават своята велика култура. Те имат необходимите познания за и слънчевите затъмнения. Предвиждат и регистрират този феномен и провеждат многократни наблюдения. Дрезденският кодекс съдържа няколко таблици, които доказват факта, че маите са в състояние да предвидят и слънчевите затъмнения, които не могат да бъдат наблюдавани от техните земи. Между 800 г. и 1000 г. арабските астрономи наблюдават много слънчеви затъмнения най-вече от гр. Багдад и гр. Кайро. За съжаление твърде малко са средновековните хроники, съдържащи подробни описания на това явление. Слънчевите затъмнения в Европа през вековете описани в аналите са интересни, но датите и местата на им са доста несигурни.


Знаете ли кои Слънчеви затъмнения влизат в историята?

Anello in

Диамантеният пръстен

Слънчевото затъмнение от 28 май 584 пр. Хр. спира войната.

Най известното Слънчево затъмнение е това от 28 май 584 г. пр. Хр. То настъпва по време на битката между персийските и лидийски войски. Изведнъж “денят става нощ” и на бойното поле настъпва паника. Боят се прекратява. Това Слънчево затъмнение е предсказано от Талес /624-548 г./ гръцки астроном и философ, но негово предсказание не достига до двете воюващи страни. Според историкът Херодот V в. сл.Хр. по време на Слънчевото затъмнение,войниците наблюдаващи странното явление го помислили за небесен знак и за божествено предупреждение и така настъпва края на шестгодишната война.


5 май 840 г. Слънчевото затъмнение – причина за смъртта на краля.

Говори се, че крал Луи Баварски, син на Карл Велики и глава на една огромна империя умира от страх по време на петнадесет минутното пълно слънчево затъмнение , на което е свидетел през 840 г. Неговата кончина е начало на борбата за наследяване на трона от неговите трима синове, която продължава цели три години и завършва с разделянето на страната на три части – дн. Италия, Франция и Германия.

Слънчевото затъмнение от 29.05.1919 г.

На 29.05.1919 г. Слънчевото затъмнение се използва за да докаже Теорията на относителността на Айнщайн. Целта на опита е да потвърди на практика хипотезата на великия учен, че скоростта на светлината се забавя съвсем леко от гравитацията.


Слънчевото затъмнение от 30.06.1979 г.

Затъмнението на 30.06.1979 г. Това затъмнение е следено от Конкорд 001 за цели 74 мин. Самолетът лети над Африка по линията на пълното слънчево затъмнение. По време на пълното слънчево затъмнение през тази година за пръв път е заснета слънчевата корона. Тази фотография доказа, че короната е слънчева, а не принадлежи на Луната, както се е считало до тогава.


Слънчевото затъмнение от 18 юни 1860 г.

Отец Анджело Секи успява да заснеме Слънчевата корона и доказва, че слънчевите протуберанси не са оптическа илюзия, а истински физически феномен.

1868 г. и откриването на хелия.

С развитието на спектроскопията, чиито пионер е Секи, този нов метод е използван и по време на Слънчевото затъмнение 18 август 1868 г. за провеждането на редица изследвания. На този ден то се наблюдава в Индия и Малайзия. По време на това слънчево затъмнение откриват , че върху Слънцето се наблюдават следи от фин и непознат до тогава елемент. Двамата откриватели предлагат този нов елемент да носи името хелий – от ст. гр. Хелиос , което означава слънце. 27 години по-късно вторият по разпространение в Космоса елемент се открива и на Земята.

Advertisement