АСТРОУИКИ
Register
Advertisement
Paleokastro 0141
Paleokastro 0125

В Източното Средиземноморие с Предния Изток, Египет и Егейския басейн наченките на космогоничната религиозност, която почита и другите първични елементи /въздуха, водата и огъня/, но в подчинена позиция спрямо Земята - Всераждащия Космос, със сигурност са датирани в началото на бронзовата епоха. Древнотракийските мегалити /от стр.гр. мегас ознч. Голям и литос – камък/ се разполагат във времето на 3-2 хил. Пр. Хр. с последен период до средата на І-то хил. Пр. Хр. Тази култура е свързана с вярата в скалата-планината-камъка, и скално-изсечените паметници, като гробниците, светилищата, нишите, жертвените ями, както и цели конструкции, изсечени в скалите: тронове, стълби, архео-астрономически площадки и др. Към тях спадат и тъй наречените Соларни дискове. Тези паметници са доста разпространени в планинските райони на Тракия. Срещат се като отделни групи, а също така и в комбинация с други скални паметници, като: басейнчета с кръгла или правоъгълна форма, улеи и „гробници” / скални светилища според интерпретацията на В. Фол/. Многобройни са Соларните дискове, от местността Палеокастро, намираща се между Тополовград и с. Хлябово. Такива паметници са регистрирани от теренни експедиции и проучвания в и Западните Родопи, в Трънско, Бургаско, и др. В. Фол свързва тяхното изсичане пряко с обредните действия на древните траки, които са пряко отражение на почитта им към Слънцето в определена точка, смятана за негово благоприятно присъствие. Появата на Слънчевият диск върху салата показва соларно-хтоничната връзка, която лежи в основата на религиозните вярвания на траките. Водещо божество е Богинята майка - Земята, която самозачева и ражда Сина-Слънце , който е и неин съпруг . Вероятно обредите им пресъздават митологичните представи на древните за свещения брак, който се осъществява всяка година, в строго определен ден /когато Слънцето е в кулминация/, на върха на някоя скала, която се откроява и доминира над терена и с раждането на Бога – Слънце. Дискът е слънчевият знак, соларният код на Божеството. През нощта на същото това място траките запалват огньове, огънят е другата хипостаза на Сина. Димът от запаления свещен огън се издига високо в небесата. Жертвеното животно /най-често това е бик/ е разчленено на седем части и вкусено сурово от участниците в ритуала, така както Дионис Загрей е разкъсан от титаните. Тези свещенодействия са придружени с възлияния, с пеенето на химни-молитви към космическото божество и гадаенето на неговата воля. Богът през нощта е видян като Дионис Загрей, а като Дионис-Сабазий той отново ще се прероди и ще поеме по небесния си път. И така светът е прероден, а от свещения брак между Богинята Майка /скалата, планинския връх, утробата на пещерата/, и Сина - Слънце ще се роди синът на сина, тоест царят-жрец. По този начин ще се осигури вечната хармония между света на хората и света на боговете.

Advertisement