Fandom

АСТРОУИКИ

Соларните дискове от Палеокастро

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Paleokastro 0141.jpg
Paleokastro 0125.jpg

В Източното Средиземноморие с Предния Изток, Египет и Егейския басейн наченките на космогоничната религиозност, която почита и другите първични елементи /въздуха, водата и огъня/, но в подчинена позиция спрямо Земята - Всераждащия Космос, със сигурност са датирани в началото на бронзовата епоха. Древнотракийските мегалити /от стр.гр. мегас ознч. Голям и литос – камък/ се разполагат във времето на 3-2 хил. Пр. Хр. с последен период до средата на І-то хил. Пр. Хр. Тази култура е свързана с вярата в скалата-планината-камъка, и скално-изсечените паметници, като гробниците, светилищата, нишите, жертвените ями, както и цели конструкции, изсечени в скалите: тронове, стълби, архео-астрономически площадки и др. Към тях спадат и тъй наречените Соларни дискове. Тези паметници са доста разпространени в планинските райони на Тракия. Срещат се като отделни групи, а също така и в комбинация с други скални паметници, като: басейнчета с кръгла или правоъгълна форма, улеи и „гробници” / скални светилища според интерпретацията на В. Фол/. Многобройни са Соларните дискове, от местността Палеокастро, намираща се между Тополовград и с. Хлябово. Такива паметници са регистрирани от теренни експедиции и проучвания в и Западните Родопи, в Трънско, Бургаско, и др. В. Фол свързва тяхното изсичане пряко с обредните действия на древните траки, които са пряко отражение на почитта им към Слънцето в определена точка, смятана за негово благоприятно присъствие. Появата на Слънчевият диск върху салата показва соларно-хтоничната връзка, която лежи в основата на религиозните вярвания на траките. Водещо божество е Богинята майка - Земята, която самозачева и ражда Сина-Слънце , който е и неин съпруг . Вероятно обредите им пресъздават митологичните представи на древните за свещения брак, който се осъществява всяка година, в строго определен ден /когато Слънцето е в кулминация/, на върха на някоя скала, която се откроява и доминира над терена и с раждането на Бога – Слънце. Дискът е слънчевият знак, соларният код на Божеството. През нощта на същото това място траките запалват огньове, огънят е другата хипостаза на Сина. Димът от запаления свещен огън се издига високо в небесата. Жертвеното животно /най-често това е бик/ е разчленено на седем части и вкусено сурово от участниците в ритуала, така както Дионис Загрей е разкъсан от титаните. Тези свещенодействия са придружени с възлияния, с пеенето на химни-молитви към космическото божество и гадаенето на неговата воля. Богът през нощта е видян като Дионис Загрей, а като Дионис-Сабазий той отново ще се прероди и ще поеме по небесния си път. И така светът е прероден, а от свещения брак между Богинята Майка /скалата, планинския връх, утробата на пещерата/, и Сина - Слънце ще се роди синът на сина, тоест царят-жрец. По този начин ще се осигури вечната хармония между света на хората и света на боговете.

Also on Fandom

Случайно уики