АСТРОУИКИ
Register
Advertisement
Mitocentauro

Съзвездие Кентавър

КЕНТАВЪР. Латинско наименование: Centaurus

(Cen) Съзвездието Кентавър е едно от най-важните и богати съзвездия на южното небе и съдържа много ярки звезди. Сред тях са Алфа от Кентавър, третата по-яркост и най-близката до нас. То е част от съзвездията, обозначени от Птолемей. Митичното същество Кентавър От тази група звезди е представен известният кентавър Херон, син на Хронос и на нимфата Филира, която богът открадва и прелъстява. Получовек и полукон, той е един от най-обичаните персонажи от гръцката митология поради своята голяма мъдрост и познанията, които притежава. Изобретател е на медицината и от него Асклепий възприема изкуството да лекува. Съзвездието е описано от Овидий като хемонийски, тоест тесалийски лък и изобразява пренесения на небето след смъртта му кентавър Хирон в позата на стрелец. В гръцката митология кентаврите са диви същества, рожби /освен Хирон/ на Иксион и Нефела - облака, който приел пред него образа на небесната царица. За Омир – старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води. Обитавали мъчно достъпни планини и непроходими гори. Едва след Омир изобразявани като полухора-полуконе с човешка горна част на тялото и с конско туловище, отдалече приличали на конници, сраснали с конете си. От ІV в. пр.Хр. се явяват в свитата на Дионис заедно със сатири и вакханки. В гръцкото изкуство много често е изобразявана битката между дивите и груби чудовища кентаврите и лапитите, избухнала на сватбата на лапита Пиритой и Хиподамея, когато кентавърът Евритион се опитал да отвлече невестата. В битката участвали и най-силните герои на Елада на страната на лапитите. Домакините надвили и прогонили кентаврите, които тогава се преселили от тесалийските планини Ета и Пелион във високите планински области на планината Пинд в Епир. Кентаврите били диви и груби с лоши нрави. Но имало и кротки и добродушни, като Хирон /възпитателя на много герои/ и Фол. Сред героите, обучавани от Хирон са Язон, Ахил, Тезей, Кастор, Херакъл и др. По време на една вечеря, на която е бил поканен, е ранен лошо от Херакъл в коляното с една отровена от кръвта на Лернийската Хидра стрела. Хирон бил принуден да изтърпи ужасни мъчения, но бивайки син на Зевс той е безсмъртен и обречен да агонизира вечно. Един ден приканил своя баща да сложи край на мъките му. Зевс се съгласил и прехвърлил неговото безсмъртие на Прометей, позволявайки по този начин на Херон да умре и за да му се отблагодари за цялата добрина, която е сторил по време на своето пребиваване на земята го издигнал сред звездите. Звезди: Най-яката звезда от Кентавър е Алфа. Тя блести с магнитуд – 0,27. Това е една двойна звезда, оцветена от жълт и оранжев компонент, добре открояваща се и може да се наблюдава с по-обикновени телескопи. Към тази система принадлежи и звезда - червено джудже с ниска честота на излъчване наречена Проксима от Кентавър. Тази малка звезда в действителност е и най-близката звезда до нас. Разстоянието от Алфа от Кентавър е 4,3 светлинни години. Звездата Бета от Кентавър също е много ярка и свети с магнитуд 0.61. Тя носи името Агена и е с морско син цвят. Много по далечна е от Алфа: намира се на 500 св.години. В съзвездието Кентавър има и други звезди под магнитуд 3 и десет под магнитуд 4 .


Звезда Собствено име Mагнитут Спектър Цвят Разстояние (св.години) Забележка

Alpha Rigel Kentaurus -0.27 K1+G2 оранжев-жълт 4.3 Най-близката звезда до Слънцето. Двойна променлива. Третата звезда по яркост на целия небосвод.


Beta Agena 0.61 B1 III морско син 525.2 Променлива


Theta 2.06 K0 III оранжев 60.9


Gamma Menkent 2.20 A1 IV бял 130.4 Двойна


Epsilon 2.29 B1 III морско син 375.8 Променлива


Eta 2.33 B1 V морско син 308.6 Променлива

eta 2.55 B2.5 V морско син 384.6


Delta 2.58 B2 IV морско син 395.3 Променлива


Iota 2.75 A 2 V бял 58.6


Kappa 3.13 B2 IV морско син 539.1 Двойна


Lambda 3.13 B9 II морско син 409.8


Nu 3.41 B2 Iv морско син 474.8 Променлива


Mu 3.47 B2 IV-V морско син 526.9 Променлива


Обекти от “дълбокото” небе.

Към съзвездието принадлежи и най-яркият звезден куб на небето: Омега Кентавър. Неговият диаметър е 36 ' , по-голям от дори от този на Луната. Намира се на 16,900 светлинни години и съдържа почти един милион звезди. Лесно е да се открие с невъоръжено око, а наблюдаван през телескоп е толкова приказен и вълнуващ, че е трудно да се опише.


За наблюдателя

Кентавър от нашите ширини може да се наблюдава само частично. Най северната част на съзвездието успява да се покаже на южния хоризонт оставайки твърде ниско. За предпочитане са южните райони, където височината на звездите от Кентавър са по нависоко. Алфа и Бета от Кентавър са съжаление не могат да се наблюдават от България. Звездният куп Омега се появява само в най-южните райони, оставяйки винаги ниско над хоризонта През април и май в 24 часа е неговата кулминация.

Advertisement