Fandom

АСТРОУИКИ

Сър Артър Кларк

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Сър Артър Кларк

(16.12.1917-19.03.2008)


На 19 март, на 90 годишна възраст, в своя дом в Шри Ланка, почина великият човек, сър Артър Кларк, автор на повече от 100 книги, сред които едни от най-известните са “Краят на детството” и “Космическа Одисея XXI век”. В деня на своя последен рожден ден Артър Кларк каза, че има три желания. Да се намери доказателство за съществуването на извънземен живот, да се избавим от нефтената зависимост и да завърши гражданската война в Шри Ланка, където той живя през последните 50 години. Тогава Кларк прикюлчи своето видоеопослание с думите на Ръдиард Киплинг - и това бе неговото последно желание: “Спомен за мен запазете от един кратък миг - разпилейте ме по света само чрез моите книги.” Всъщност, образците ДНК - кичур коса - от Артър Кларк, които той изпрати през 2001 г. заедно с ръкописното си послание “Fare well, my clone”, все още кръжат някъде на орбита. Самият Кларк каза, че “някога една сръх-цивилизация ще може да намери тези останки и е възможно аз да поживея още малко”. Артър Кларк бе един от първите, които предложиха идеята за спътникова връзка. Неговата статия "Extra-Terrestrial Relays" бе публикувана през 1945 г. в списание Wireless World. Да си припомним последния му рожден ден - 16 декември 2007 г. - когато сър Артър Кларк, световно известният писател фантаст, учен, футуролог и изобретател, навърши 90 години. Артър Кларк е роден в град Майнхед, графство Съмърсет. Завършвайки училище, през 1936 г. той се премества в Лондон, където е приет на длъжност аудитор в хазната. Тогава постъпва в Британското междупланетно общество, една от главните цели на което е да пропагандира идеите за космическите полети. През 1940-50 години той на два пъти е избиран за негов председател. Кларк е един от основателите и активистите на британското дружество. С началото на Втората Световна война е призван в Кралските ВВС, служи като лейтенант, участва в разработването на радарна система за улесняване на пилотите при навигация в сложни условия, за което написва полудокументалния роман Glide Path, издаден през 1963 г. След войната с отличие завършва Кралския колеж в Лондон, специалност физика и математика. През 1956 г. Кларк се премества в Шри Ланка, а впоследствие получава и гражданство. Артър Кларк е лауереат на премията Калинги за достижения в популяризацията на науката - през 1962 г. През 1989 г. е награден с ордена на Британската империя. До края на дните си Кларк живее в Коломбо, столицата на Шри Ланка. Там той участва в създаването на серия от телевизионни предавания, посветени на легендите и митовете на съвременността. През 1999 г. английската кралица Елизабет II ръкополага Кларк в рицарско звание и тогава той става единственият жив фантаст, носещ титлата сър. На 5 декември 2007 г. Артър Кларк записва свое видео-послание към света, което ви представяме. “Здравейте! Аз, Артър Кларк, се обръщам към вас от моя дом в Коломбо, Шри Ланка. С наближаването на моя 90-ти рожден ден моите приятели ме питат, какво е да извършиш 90 оборота около Слънцето. Е, всъщност, аз се чувствам не по-стар от 89 години! Разбира се, някои неща ми напомнят, че всъщност хората ме смятат за стар човек. Както каза веднъж Боб Хоуп, “Ти разбираш, че старееш, когато свещите за тортата започват да струват по-скъпо от самата торта!” Сега аз съм напълно щастлив да наблюдавам хода на нещата острани. Но дългият живот има и тъжна страна: вече си отидоха много мои връстници и стари приятели. Но пък ми оставиха най-топлите спомени. Сега голямата част от времето си аз прекарвам в размисли за миналото, настоящето и бъдещето. Старая се да спя по 15 h в денонощие, така че имам много време да се наслаждавам на ярки сънища! Това, че съм прикован към инвалидното кресло не спира моя разум, блуждаещ във Вселената - дори обратното! Щастлив съм да видя как много мои мечти са се превърнали в реалност. Аз израснах в 1920-30 години, затова не очаквах да видя толкова значителни промени само за няколко десетилетия. Ние, космическите кадети на Британското междупланетно общество прекарвархе свободното си време, обсъждайки космическите полети. Но ние дори не можехме да си представим, че това ще стане реалност в недалечното бъдеще... И досега не мога до край да повярвам, че вече отбелязахме 50-тата годишнина от началото на космическата ера! Ние вече извършихме отличен скок, но Златният век на Космоса все още само започва. След половин вековни усилия на правителства и спонсори, вече съществуват търговски полети в Космоса. А след още 50 години хиляди хора ще могат да извършват пътешествие по орбита около Земята, след това и на Луната, а и по-далеч. Космическите пътешествия и космическият туризъм ще станат толкова обичайни, както и полетите до екзотичните местенца на нашата планета. Толкова бързи изменения протичат и в другите области на науката и технологиите. Само един пример: мобилните връзки вече обединяват 50% от населението на Земята - 3.3 млрд. абонати. Това число е достигнато за не повече от четвърт век след появата на първата клетъчна мрежа! Мобилните телефони кардинално измениха човешкото общуване, като превърнаха човечеството в голямо, непрекъснато общуващо си семейство. А какво значи това за човечеството като вид? Комуникационните технологии са необходими, но недостатъчни за нас, хората, за да общуваме помежду си. Ето защо в света и досега има толкова много конфликти. Технологиите ни помагат да се обединяваме и да разпространяваме информацията, но на нас също са ни нужни и такива качества, като толерантност и състрадание, за да достигнем до най-доброто взаимно разбиране между хората и народите. Аз твърдо вярвам, че оптимизмът е най-добрият ръководен принцип, дори и затова, че ни дава възможност за създаване на професионална самореализация. Надявам се, че сме извлекли поне някакъв урок от ХХ век - най-варварския в историята. Бих искал да видя, че ние накрая сме преодолели расовите предрасъдъци и сме започнали да мислим и постъпваме, изхождайки от това, че ние сме едно семейство. Това би била истинската глобализация... На излизане от 90-тия оборот на орбитата аз нямам нито съжаления, нито амбиции. Но ако бих могъл да споделя три желания, те биха били следните. Първото - бих искал да се намерят доказателства за съществуването на извънземен живот. Винаги съм вярвал, че не сме сами във Вселената. Ние все още чакаме извънземните цивилизации да ни повикат, или поне да ни подадат някакъв сигнал. Но ние никак не можем да предположим кога ще се случи това. Бих искал да е по-скоро! Второто - бих искал да видя как човечеството накрая ще се откаже от пагубната си привичка да използва нефта и ще премине към екологично чисти източници на енергия. Вече повече от 10 години аз наблюдавам различни експерименти с нови източници на енергия, но все още не е измислено нищо за масово използване. Изменението на климата ни напомня, че е време да побързаме! Нашата цивилизация зависи от енергията, но не бива да позволи нефтът и въглищата бавно да изгорят нашата планета! Третото ми желание се отнася най-вече за моя дом. Аз живея в Шри Ланка вече 50 години и през половината от това време наблюдавам печалния конфликт, който разкъсва моята страна. Аз бих искал да видя устойчив свят в моята страна. Но разбирам, че за достигането на мира едното желание не стига - изисква се много мъжество, упорство и тежка работа. Понякога ме питат, как би ми се искало да ме запомнят. Аз имах пълното разнообразие на кариерата на писател, изследовател на подводния свят, пропагандатор на Космоса и научен популяризатор. Но повече от всичко ми се иска да остана известен като писател - онзи, който е развличал читателите и надявам се, е разширявал тяхното въображение. Мисля, че много добре това е описано от друг английски писател, който по съвпадение също е провел голямата част от живота си на изток. Така, че позволете ми да завърша с думите на Ръдиард Киплинг: “Нека аз остана скрит в тъмнината...” Аз, Артър Кларк, ви казвам благодаря и довиждане!” T

Also on Fandom

Случайно уики