FANDOM


Тази субстанция е гравитационният капан, който не позволява на мирозданието да се разпилее. Но това не е единствената й функция - тъмната материя е различна! И в различно време тя по различен начин влияе върху обикновената материя. Например, след Големия взрив тя се е държала по съвсем друг начин в сравнение с днес. Че в нашите знания има сериозни пропуски учените са се досетили още преди 70 години. Тогава стана ясно, че много големите обекти във Вселената, като галактиките, имат много по-голяма гравитация в сравнение с тази, която би трябвало да притежават от гледна точка на теорията. А източникът на тази маса е наречен тъмна материя - защото ние по никакъв начин не можем да я фиксираме непосредствено. Но тъмната материя се е появила не през ХХ век, а много по-рано - съдейки по всичко, след и по време на Големия взрив. Това грандиозно събитие, с което е започнал животът на Вселената, е настъпило преди около 13.5 млрд. години. Всъщност, то се е случило толкова отдавна, че астрономите от Института по изчислителна космология при Университета Дърхам - Том Тюнс и Лян Гао - не са успели да присъстват лично... Но без да са особено разстроени от това, учените решили да пресъздадат същия този фойерверк с помощта на най-мощната компютърна техника. И най-важното - в своя модел те са решили да отчетат поведението не само на обикновената, но и на тъмната материя. При това, те поискали да изследват едновременно две нейни разновидности - студената и топлата. Според модела, току-що родената Вселена първоначално е била сравнително равномерна - с изключение на неголемите колебания на плътността в различните направления. Постепенно, тази вселенска мрежа е започнала да нараства и поради действието на гравитацията от частиците тъмна материя. С времето това е довело до формирането на първите звезди, примерно 100 млн. години след Големия взрив. А за да разберат механизма на този процес, учените условно разделили тъмната материя на студена и топла. Компютърният модел на космолозите показал, че част от тъмната материя, т.нар. студена, се е движела относително бавно. С времето тя е повлияла на формирането на отделните изолирани обекти - звездите. Топлата тъмна материя - обратно - се е разлетяла с голяма скорост и е била свързана с големи маси вещество, цели обединения от звезди. Но тези древни конструкции не са имали нищо общо със съвременните звездни купове - те са представлявали грамадни структури във вид на влакна, състоящи се както от обичайна, така и от тъмна материя. Моделът показва, че всяко такова влакно се е разтягало примерно на 9 000 св.г. Влакната са били малко по-студени от заобикалящата ги среда. Според оценките, барионната, т.е. обикновената, нетъмната маса от такива влакна, е била равна примерно на 10 млн. Слънца. Влакната са се намирали в крайно нестабилно състояние и бързо са се разделили на фрагменти под действието на гравитацията от студената тъмна материя. От тези парчета скоро е започнало формирането на звезди от най-различен калибър - техните маси са се колебаели от обикновени звездни маси до няколко хиляди слънчеви! В известна степен, това съответства на концепцията за преимуществото на ранните звезди. Според тази теория ранните звезди са били краткоживеещи обекти, но Тюнс и Гао казват, че тези древни обекти са се запазили и до днес. Не е изключено дори да има такива звезди старици и в родния ни Млечен път. Само, че те не са се формирали така, както се строят сегашните звезди. Днес, този процес започва със свиването на молекулярния облак, превръщащ се в протозвезда, която след това еволюира по определен начин - в зависимост от различните условия. Тогава, в древността, това често се е случвало по друг начин: плътността на веществото във влакното е била доста висока и стълкновенията на обектите в него са били неизбежни. Звездите със субслънчеви маси са се сливали помежду си, давайки начало на по-големите светила. Обектите, родили се в резултат на това, са притежавали малко съдържание на метали. Ето защо изследователите казват, че сега в нашата Галактика живеят звезди, характеризиращи се именно с такъв състав. Следователно, те са възникнали от материала на най-древните протозвезди. Учените предполагат, че свиването на тъмната материя във вътрешността на влакната би могло да доведе не само до обединяване на веществото в звезди, но и до неговото концентриране в по-големи масивни топки. А от тези сгъстявания има само един път - към черните дупки. Изследователите са уверени, че именно в това време и по тази причина са се формирали гигантските черни дупки, които сега се намират в центровете на много съвременни галактики. В тази епоха е доминирала топлата тъмна материя, която е осигурявала съществуването на купове от вещество във вид на влакна. С времето, те са започнали малко да се разпиляват, което по някакъв начин се потвърждава от другия модел - тримерната карта на тъмната материя. Накрая ще напомним, че учените по никакъв начин не са успели да уловят тъмната материя в какъвто и да е капан. Естествено, никой не се докоснал до нея - дори на нобеловите лоуреати не им е ясно, от какви елементарни частици се състои тази загадъчна същност. Въпреки това е известно - науката вече разполага с убедителни доказателства - че тайнствената субстанция действително съществува. Оказа се също, че процесът на звездообразуване в същото време е съпроводен с интензивно излъчване в различни диапазони, което ярко е осветявало космическите влакна отвътре. Очевидно, тогава Вселената е изглеждала просто потресаващо! Впрочем - тя и сега не изглежда зле. От в-к "Телескоп"2007