FANDOM


Aurora766868866896

Микеланджело

Феноменът наречен Северното сияние или Аврора очарова и в същото време изумява човечеството още от древни времена. В гръцката митология богинята-сияние е наречена Еос /на римляните тя е позната като Аврора/. Дъщеря е на титана Хиперион и на титанката Тея, сестра на Хелиос и на Селена. Според една друга версия тя е дъщеря на Хелиос и на Нощта. От първия си съпруг Астрей родила ветровете Борей, Зефир, Нот и звездите. За поетите от Омир нататък е облечена в багрите на утринното небе, тя е розовопръста, шафранодрешна, лъчезарна, златопрестолна, роснокоса, пурпурна. Всяка сутрин носи светлината на боговете и хората. Тя е тази, която изплува из морските дълбочини на дивна колесница с конете си Лампос и Фаетон – “Блестящият” и “Искрящият”, подкарва звездите /пред нея бърза единствено Зорницата/, пропъжда тъмнината и отваря с розовите си пръсти пред колесницата на Слънцето златните небесни порти, както казва Вергилий в “Енеида” Героиня е на четири любовни романа, в които се явява все похитителка. Отвела в обитела на боговете надарения с божествена красота Клит, сина на Мантий от гадателския род на меламподидите. Отвлякла ловеца Орион, сина на Посейдон, но боговете се разгневили и богиня Артемида го пронизала със стрела на остров Ортигия/дн. Делос/. След смъртта му Зевс го въздигнал заедно с ловното му куче в съзвездие на утринното небе близо до Плеади. Отвлякла и страстния ловец Кенфал, сина на Дейон и внука на тесалийския цар Еол, скоро след сватбата му, след като го отчуждила от невестата Прокрида. Най-известното увлечение на Еос е по Титон, за когото още Омир съобщава че е син на троянския цар Лаомедонт, брат на Приям и баща от Еос на етиопския цар Мемном. Пленена от красотата му , богинята го обикнала, похитила и отвлякла в океана, а в друга версия в страната на Слънцето – Етиопия. Оттам всяка сутрин се надигала от леглото му, за да разнася дневната светлина. Обърнала се с молба към Зевс да дари любимия й с безсмъртие, но забравила да поиска за него и вечна младост. Така Титон пред нейните очи като всички смъртни се състарявал и смалявал, докато запазил само гласа си, превърнал се на щурец. От срам тя го скрила от чуждите очи, в залостената си спалня, а Мемном, като съюзник на троянците в троянската война бил пронизан от стрелата на Ахил. В мига на неговата смърт Еос избледняла и облак забулил Ефира. Оттогава майката плачела при всяко зазоряване. Капките утринна роса били нейните сълзи. Върху много антични вази Еос е изобразена как язди върху колесница с четири коня или впряга конете на Хелиос, или летяща, разливаща от съд роса върху земята. Върху големия фриз на Пергамския олтар в сцената на Гигантомахията /битката с Гигантите/ язди на кон високо пред Хелиос. Статуя на Микеланджело “Аврора и Залеза” направена по поръчка на Медичите, Флоренция Италия.