Fandom

АСТРОУИКИ

Утринната зора. Митът за Аврора

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Aurora766868866896.jpg

Микеланджело

Феноменът наречен Северното сияние или Аврора очарова и в същото време изумява човечеството още от древни времена. В гръцката митология богинята-сияние е наречена Еос /на римляните тя е позната като Аврора/. Дъщеря е на титана Хиперион и на титанката Тея, сестра на Хелиос и на Селена. Според една друга версия тя е дъщеря на Хелиос и на Нощта. От първия си съпруг Астрей родила ветровете Борей, Зефир, Нот и звездите. За поетите от Омир нататък е облечена в багрите на утринното небе, тя е розовопръста, шафранодрешна, лъчезарна, златопрестолна, роснокоса, пурпурна. Всяка сутрин носи светлината на боговете и хората. Тя е тази, която изплува из морските дълбочини на дивна колесница с конете си Лампос и Фаетон – “Блестящият” и “Искрящият”, подкарва звездите /пред нея бърза единствено Зорницата/, пропъжда тъмнината и отваря с розовите си пръсти пред колесницата на Слънцето златните небесни порти, както казва Вергилий в “Енеида” Героиня е на четири любовни романа, в които се явява все похитителка. Отвела в обитела на боговете надарения с божествена красота Клит, сина на Мантий от гадателския род на меламподидите. Отвлякла ловеца Орион, сина на Посейдон, но боговете се разгневили и богиня Артемида го пронизала със стрела на остров Ортигия/дн. Делос/. След смъртта му Зевс го въздигнал заедно с ловното му куче в съзвездие на утринното небе близо до Плеади. Отвлякла и страстния ловец Кенфал, сина на Дейон и внука на тесалийския цар Еол, скоро след сватбата му, след като го отчуждила от невестата Прокрида. Най-известното увлечение на Еос е по Титон, за когото още Омир съобщава че е син на троянския цар Лаомедонт, брат на Приям и баща от Еос на етиопския цар Мемном. Пленена от красотата му , богинята го обикнала, похитила и отвлякла в океана, а в друга версия в страната на Слънцето – Етиопия. Оттам всяка сутрин се надигала от леглото му, за да разнася дневната светлина. Обърнала се с молба към Зевс да дари любимия й с безсмъртие, но забравила да поиска за него и вечна младост. Така Титон пред нейните очи като всички смъртни се състарявал и смалявал, докато запазил само гласа си, превърнал се на щурец. От срам тя го скрила от чуждите очи, в залостената си спалня, а Мемном, като съюзник на троянците в троянската война бил пронизан от стрелата на Ахил. В мига на неговата смърт Еос избледняла и облак забулил Ефира. Оттогава майката плачела при всяко зазоряване. Капките утринна роса били нейните сълзи. Върху много антични вази Еос е изобразена как язди върху колесница с четири коня или впряга конете на Хелиос, или летяща, разливаща от съд роса върху земята. Върху големия фриз на Пергамския олтар в сцената на Гигантомахията /битката с Гигантите/ язди на кон високо пред Хелиос. Статуя на Микеланджело “Аврора и Залеза” направена по поръчка на Медичите, Флоренция Италия.

Also on Fandom

Случайно уики