Петте планети: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн са известни на хората още от дълбока древност, докато останалите три планети са открити през съвременната епоха. Юпитер е най-голямата от тях и нейният необятен глобус би могъл да вмести един милиард тела с големина на Земята. Знаем също, че Юпитер в сравнение със нашето слънце е направо “мъник”. Звездите на небето и те са слънца, някои от тях са много по-големи и ярки от Слънцето. Те ни изглеждат избледнели и малки и причината за това се крие в тяхната отдалеченост от нас. От друга страна Луната свети най-ярко от всяко друго небесно тяло, като изключим Слънцето. Но нейната светлина е релативна; в нашето забързано ежедневие никой дори не се и замисля, че това небесно тяло не може да излъчва собствена светлина. Тя е и най-близкият до нас обект и затова ни изглежда огромна. В действителност нейният диаметър е само една четвърт от този на Земята. Всеки път когато погледнем към небето ни се струва , че то обикаля около Земята, като прави пълно завъртване за един ден. Това видимо движение се дължи на факта , че Земята обикаля върху своята ос от Запад на Изток. От всички небесни тела само Луната извършва истинско движение около Земята. Ние сме свикнали да приемаме тези факти като постулати, но в началото на човешката история познанията за света са други. Земята например е възприемана като плоска и неподвижна. Слънцето и Луната са за древните са част от множеството богове, властващи над света, а появяването на всеки един феномен на небето е посрещан като знак на тяхното недоволство.
Основно халдейците, египтяните и китайците са считани за първите астрономи, но това само частично отговаря на истината; вярно е, че тези древни народи разпределят “неподвижните“ звезди в групи или в “съзвездия”, познават планетите, кометите и слънчевите затъмнения. В действителност те не притежават научно познание за природата на Вселената, дори и на самата Земя. Ето защо е трудно да ги наречем астрономи в истинския смисъл на думата.
Историята на възникване на Астрономията започва преди около 3000 година пр. Хр., тогава , когато за пръв път в Древен Египет и в Китай годината е разделена на 365 дни. Това е приблизително епохата на създаване на познатата ни като Голямата пирамида на Хеопс /Ху Фу/. Пирамидата и днес е една от най-големите туристически атракции, Хеопс – фараонът твърд и решителен, влага огромни средства за нейното построяване. Днес ние не знаем точно защо построяването на пирамидите е така важно за древните жители на Египет, има много и най-различни предположения, но от астрономическа гледна точна пирамидата е интересна, защото централният й пасаж е обърнат към към мястото, където през онзи далечен период се намира Северният небесен полюс. Оста на въртене наЗемята е наклонена на 23 градуса и половина и е обърната на Север, към небесния полюс. Всеки ден той се “бележи” приблизително от една ярка звезда, наречена Полярна звезда. Тя е позната на всеки мореплавател, защото изглежда почти неподвижна, докато останалите небесни тела обикалят наоколо. По времето на Ху Фу полярната точка се намира в различна от днешната позиция, близо до една слаба звезда, Thuban, намираща се в съзвездие Дракон. Причината за тази промяна се крие във факта, че Земята бавно и “вълнообразно” /малките вълнообразни колебания се наричат нутация/ като пумпал се носи в небесната шир. Това е така, защото Земната ос прецесира - върти се под наклон около оста на еклиптиката в посока, обратна на посоката на движение на Земята около Слънцето, с период приблизително 26000 години. Както става ясно, тези движения са толкова слаби, че на практика отместването може да се забележи единствено за един доста дълъг период от време. А всички знаем, че Голямата пирамида е построена от преди 5000 години. Древен Египет е считан още страната на мистериите , а голяма част от неговите тайнства са сътворени от жреците. Те са са най-образованото съсловие в египетското общество. За тях е ясно, че най-добрият начин да задържат подвластен своя народ е да е той да тъне в невежество. Но техните и познанията за света на са ограничени. Въпреки много точните измервания и изчисления, те никога не успяват да открият, че Земята е със сферична форма. Безрезервно вярват и са убедени, че светът е правоъгълен и Египет се намира по средата, а около него са разположени пустините и моретата. Китайската астрономия не е по-прогресивна. До нас достигат писмени паметници, в които са описани комети и слънчеви затъмнения, но повечето идеи от тази епоха изглеждат странни и трудни за възприемане от съвременния човек. Астрономията в нейния истински облик започва с гърците, които не само правят наблюдения, но и се опитват да им дадат да им дадат съответните научни обяснения. Първи от големите гръцки философи с голям принос в Астрономията е Талет Милетски, който е роден през 624 пр.Хр. Последен се счита Птолемей от Александрия и с неговата смърт, която настъпва накъде около 180 г сл. Хр,. се завършва класическия период на науката Астрономия. През тези осем века между двете посочени дати, човешката мисъл прави забележителни крачки към научния прогрес. Самият Талес по всяка вероятност е първият, който успява да разбере, че Земята има формата на глобус. За нещастие всички негови оригинални писания са загубени с течение на времето. Първите сигурни данни , които се разграничават със старата теория за “плоската земя” са ни дадени от Аристотел. Този гръцки философ е роден през 384 г. и умира през 322 г.. Аристотел е един от най-гениалните философи в античния свят. В неговите са събрани достиженията на цялата гръцка научна мисъл. Как успява Аристотел да забележи, че звездите видимо променят височната си над хоризонта според географската ширина на наблюдателя. Полярната звезда видимо е много високо в небето за наблюдаващите от Гърция, тъй като Гърция се намира на Север от земния екватор. От Египет например Полярната звезда е разположена по-ниско, а от средиземноморските дължини не може изобщо да се наблюдава, тъй като не изгрява никога над хоризонта. От друга страна Канопис, ярка звезда от средиземноморската част на небето може да бъде видяна от Египет, но пък от Гърция не може да бъде наблюдавана. Това е естествено, когато се по- късно се приема теорията за кръглата Земя. По времето на Аристотел, когато все още Земята е възприемана като плоска тези наблюдение не намират своето обяснение. Аристотел прави още едно значимо откритие. Той забелязва, че по време на Лунното затъмнение, когато сянката на Земята се проектира върху Луната, частта в сянката е извита, знак, че също и повърхността на Земята е извита.
Следващата голяма стъпка е направена от Ератостен от Кирена, който успява да измери дължината на окръжността на Земята. Неговата система във всички случаи е гениална и значително точна. По това време Ератостен ръководи голямата научна библиотека в Александрия в Египет. Животът му преминава сред книгите. Веднъж попада на една от тях и разбира, че по време на лятното слънцестоене /на най-дългия ден/ в северните географски ширини Слънцето се връща върху вертикалата в 12 часа на обяд, видяно от Сиена /днешен Асуан, в близост до Нил. Но в Александрия, в същия този момент Слънцето е изместено със седем градуса от вертикалата. Един завършен кръг се състои от 360 градуса и 7 е на около 1/50 от 360, това означава, че ако Земята е сферична, нейната окръжност трябва да бъде 50 пъти разстоянието от Александрия до Сиена. Ератостен стига до крайния резултат от 39.400 км. При изчисленията си той допуска една малка грешка от 600 км. Ако Гърците бяха в състояние да направят още една крачка напред, ако поставеха в центъра на Планетарната система Слънцето, то прогресът в Астрономия щеше да се развие наистина стремглаво. Някои философи се опитват да наложат подобно твърдение, но както вече посочихме по горе Аристотел за съжаление е убеден, че Земята е разположена в центъра на Вселената. Нека не забравяме големия авторитет, с който се ползва той сред философските среди. Съвсем естествено малцина са учените, които дръзват да поставят под съмнение неговите твърдения. Освен това децентрализирането на Земята би означавало промяна на “физическите” закони, тъй като аристотелевата теория за “нещата, които заемат своите естествени места” доста би се разклатила.
Голяма част от нашите познания за Астрономията на Древна Гърция се дължат на Клавдий Птолемей, който написва една известна книга, позната най-вече със своето арабско название “Алмагеста”. В нея той синтезира идеите на големите философи, които са живяли преди него. Впоследствие теорията за геоцентризма с наречена “Птолемейска”, макар че Птолемей не е прако отговорен за това твърдение . Според птолемейската теория всички небесни тела обикалят около Земята, най-близко до нас се намира Луната; следват Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн и най-накрая – звездите. Неговите твърдения се базират на перфектната форма на кръга. Според учения на небето не може да съществува нищо, което не е “перфектно”, това от своя страна води до извода, че всички тези тела трябва да обикалят по идеални кръгови “маршрути”. Планетите обаче си имат свое собствено мнение за своето движение. Птолемей е отличен математик и знае прекрасно, че то може да бъде обяснено само поддържайки хипотезата за еднородното движение на планетите около Земята, намираща се по средата. Затова той изобретява една комплексна система, според която всяка планета се движи в един малък кръг наречен “Епицикъл”, центърът на който се движи около земята описвайки перфектен кръг. С времето, когато се наблюдават неточности, трябва да се измислят други епицикли, докато цялата система стане нагласена и усложнена.
Хипарх живее около два века преди Птолемей и изготвя един точен и подробен звезден каталог. Оригиналът е загубен, но за щастие Птолемей го възпроизвежда “Алмагестата” и така цялата негова творба стига до наши дни. Хипарх също е и създател на от един напълно нов раздел от математиката, познат ни днес като тригонометрия .
Когато мощта на Гърция отслабва, изведнъж спира и развитието на Астрономията като наука. Голямата Александрийска библиотека е ограбена и подпалена пре 640 г. Сл. Хр. по заповед на арабския халиф Омар и през последвалите хиляда години в областта на Астрономията е направено съвсем малко или почти нищо. Интересът към небесните тела и феномени се възобновява посредством Астрологията. Днес за съжаление има много хора, които не могат да направят разлика между Астрономия и Астрология. Истината е, е те са абсолютно различни. Астрономията е една точна наука и за разлика от нея Астрологията е само реликта от миналото , и в научните среди не е възприемана сериозно.