Фиалата от Рогозен. Крилатата Богинята Майка
Присъствието на птицата в иконографията при изобразяването на Богинята-майка е напълно закономерно, тъй като тя разкрива една от основните хипостази на женското божество, а именно на даваща живот, закрилница и посредница.
Хищната птица от своя страна характеризира нейната сила, мощ и всевластие. Много са илюстрациите подкрепящи становището, че самата богиня е тъждествена на птицата. Като пример за това трябва да отбележим , че част от името на богинята се приписва на птица. В лувийски текстове имаме идеограми, които се представят на латински DEUS KU+AVIS /птица/. В някои от случаите KU се изпуска. Според Емануил Ла Рош, изследовател на лувийския език и йероглифи, от вички женски божества, най-силно е изразен култът към Кубаба, която в хетския пантеон се среща спорадично. По всяка вероятност нейният култ е унаследен от фригийците, които чрез асирийските центрове се докосват до анатолийското наследство. До VII век нямаме изображения на богинята. Антропоморфните образи и след това са твърде малко. Богинята се представя винаги права, с воал, често е с прихваната с колан фуста. От двете и страни стоят лъвове или пантери. Държи нещо като каничка в едната си ръка, в други подобни изображения държи фиала. В другата си ръка тя държи птица. Птицата е неизменен атрибут на фригийската богиня. Вероятно хищната птица е и елемент на култа, тъй като в Гордион са намерени множество фигурки /глина, алабастър/ на сокол или на друг вид хищна птица. Спокойно можем да приемем, че споменатият в писмените извори iman /култово значим предмет, образ -посредник/ е въпросният сокол. Пак там са изобразени фигури , изпълнени във висок релеф с къса, къдрава коса и птици. Съдейки по иконографията, изобразените са жреци на Богинята. На някои паметници, представящи ни образа на Богинята-майка, птиците са заменени от крила. Като пример можем да посочим плочка от Олимпия от около 600 г. пр. Хр. На нея е изобразена крилата богиня, държаща в двете си ръце задните крака на два лъва. Не рядко и крилата липсват, на тяхно място имаме само означения на птичи пера, клюн и т.н. В случаите на парциално представяне, частта отговаря на цялото. Това е често срещано явление в изкуството на индоевропейците, при което нарушаването на цялостта на изображението, не се отразява на наратива и не намалява силата на въздействие на самото изображение. В гръцка среда образът на птицата, в ръката на Богинята-майка е заменен с огледало. Тук тя вече е седяща на трон, фланкиран от два лъва. Многобройни са изображенията в скитска и в тракийска среда, които напълно следват фригийската иконография /малкото изключения, не са предмет на настоящето изследване/. На някои от тях присъства крилата богиня и птица /фиала от Анчокрак/. Товя мултиплициране има за цел да подчертае стойностната връзка Богиня-Птица. На фиалата от Галиче богинята е представена с две птици, а на фиалата от Якимово тя е с крила. На златна пластинка от Большая близница горната част на Богинята е с крила, а долната е представена чрез фитоморфни изображения.В накрайника от Александрополския курган, в горната част е изобразена крилата женска фигура, в Кана от Рогозен №158 имаме повторение на иконографията от Олимпия, с тази разлика, че тук богинята държи с двете си ръце кучета, вместо лъвове и мн. др. Птицата присъства и в раннохристиянските изображения като символ на живота в Отвъдния свят. В по-късните периоди отново се появява крилатата богиня - Богородица в изображенията на Покров Богородичен. /Покров Богородичен - икона от Украйна ХVІІІ в. Загорск; Покров Богородичен - Стенопис в църквата на Девическия метох - гр. Самоков; Покров Богородичен - щампа, 1839 г. от Рилския манастир и мн.др./. От многобройните примери заключаваме, че Богинята-майка-/Птица/ в индо-европейска среда е носителка на живота, на космическото началото, тоест на всичкото. Птицата, като неизменен неин атрибут маркира основните функции на женското божество и има за цел да подчертае тяхната значимост в религиозните представи на архаичните общества.