ПЪРВИТЕ ЗВЕЗДНИ КАТАЛОЗИ

Имената на видимите с просто око небесни обекти имат древен произход и са свързани с митологически персонажи. Такива са имената на планетите. Други имат обозначения на животни, например някои съзвездия от Зодиака. Най-ярките звезди понякога се идентифицират с термини, посочващи тяхното място в дадено съзвездие. Пример за това е звездата Deneb от съзвездие Лебед от араб. Озн. “опашката”. В класическата античност звездите се групират само на базата на на техните координати и приблизително към ІІ в. сл. Хр. те влизат в Sintassi на Птолемей. Първото им систематично означение става през 1603 г., когато Йохан Байер използва за своя небесен атлас “Uranometria” номенклатура, основаваща се на гръцката азбука. Уранометрия. Заглавната страница Няколко години по-късно в употреба навлиза телескопът. За кратко време става ясно, че при обозначаването на огромния брой наблюдаеми небесни обекти е невъзможно да се запази този критерий. В своя труд “Historia Coelestis Britannica” от 1675 г., Джон Флеймстид преименува основните звезди, намиращи се във вътрешната част на всяко съзвездие с числова последователност. Например Rigel наречена от Байер Beta-Orionis става за Флеймстид 19-Orionis. И така той успява да разреши този проблем. След създаването на звездните каталози започва изготвянето и на каталози, в които се описват отделните мъглявини. Най-известният датира от 18 век. Негов автор е Чарлз Месие. Днес инициалите на неговото име се поставят преди номерата от 1 до 110 при обозначаването на едни от най-красивите астрономически обекти – мъглявините. Един век по-късно Ян Дриър публикува списък на звездните купове и на мъглявините в “New General Catalogue”, който е последван от два основни (Index Catalogue), употребвявани и до днес в небесните атласи със сигли NGC и IC, последвани от чилсото, което имат в съответните списъци. И в него отново са преименувани откритите до този момент обекти. Например M1, Ракообразната мъглавина, взима сиглата NGC 1952. Независимо от внушителният си обем каталозите NGC и IC не съдържат всички обекти, достъпни за по-напредналите любители. Притежателите на по-големи телескопи могат да използват Общият каталог на галактиките на обсерваторията в Упсала - Uppsala General Catalogue of Galaxies, UGC. Съставен е от финландския астроном Питър Нилсен и съдържа 12940 обекта, разположени северно от деклинация 2°. Друг подробен каталог е френският Основен каталог на галактиките - Principal Galaxy Catalog, PCG, който съдържа над 100 000 обекти. На другия полюс е каталога на шведа Пер Колиндер - Collinder, Cr. Той съдържа данни за разсеяни звездни купове, за чието наблюдение са най-подходящи бинокли с тяхното голямо зрително поле. Все по-често се съставят и каталози за отделни видове обекти. Например, наблюдателите на тъмни мъглявини могат да използват каталога на Е.Бърнард Catalogue of 349 Dark Objects in the Sky, означаван с B. Планетарните мъглявини са описани в каталога на Л.Перек и Л.Кохоутек Catalogue of Galactic Planetary Nebulae, PK. Има каталози за слабите кълбовидни купове - Паломарският каталог (Palomar), компактните галактични купове — каталога на Хиксон (HCG) и т.н. С развитие на наблюдателната астрономия много от вече познатите обекти получават и допълнителни наименования. Така например една от най-ярките галактики в съзвездие Дева носи имената М87, NGC4486, UGC7654, PGC41361, Arp152, Virgo А, 3C274, 87GB 122819.0 +124029, 1ES 1228 +126, IRAS 12282+1240 и още няколко. През 1966г. Халтън Арп издава свой Атлас на специфичните галактики; там М87 придобила името Arp152. В зората на радиоастрономията, когато радиотелескопите били с толкова ниска разделителна способност, че положението на източника се определяло с точност до съзвездие галактиката, която била и такъв радиоизточник била кръстена и Virgo A. Името 3C274 произхожда от Третия Кеймбриджки каталог на радиоизточниците, открити с радиотелескопа на обсерваторията Godrel Bank в Англия. Каталога 87GB се появява слез завършването на радиообзора на северното небе през 1987 г., извършен от обсерваторията Green Bank в САЩ. Още по-голямо разнообразие възниква, когато за откриване на обектите се използват специализирани космически апарати. В резултат на това, по правило се съставя съответен каталог. Доколкото М87 е и източник на рентгеново и на инфрачервено лъчение на галактиката са присвоени и обозначенията 1ES 1228 +126 (от орбитална рентгенова обсерватория "Айнщайн") и IRAS 12282 + 1240 (от инфрачервения орбитален телескоп IRAS). В тези последни означения числата показват небесните координати на обектите в различен формат. Ирина Захариева