Fandom

АСТРОУИКИ

Фараонът реформатор

182pages on
this wiki
Add New Page
Беседа0 Share

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.

Моят баща Ре ме е избрал. Именно той е заповядал да се случи това.”

Аменхотп ІІ

В книгата „Египет на фараоните”, базирайки се на самостоятелно изследване на оригинален древноегипетски материал, египтологът С. Игнатов, наречен от Ал. Фол най-добрият познавач на материята си в Юго-Източна Европа ни въвежда в един тайнствен свят, светът на фараоните, изпълнен с загадките на едно общество, в което всичко е „двузначно”. Спира се подробно на един от най-дискутираните периоди от древно египетската история, свързана с фараона-реформатор Аменхотп ІV, наречен още фараонът-слънце поклонник, неговата прекрасна съпруга и появилият се малко по-късно на египетския трон Тутанхамун, чиято единствена заслуга пред историята е, че гробницата му е открита неразграбена. Този период е наречен амарански период . Аменхотп ІV продължава традицията на своя баща, който е „избранник на Ре”. Сред всички сили той почита най-много Слънцето. Царското божество се именува по старому Ра-Хар-Ахет /Слънце-Хор-Небосклонен/. Дворът почита също така изначалния Хелиополски бог Атум, който по-късно, след появата на Ре се слива със Слънцебога. Позовавайки се на изследванията на Перепьолкин, ученият посочва, че названието Йот /Видимото Слънце/ започва да се прилага към царския бог, като впоследствие започва широко да се употребява. На третата година от царуването на фараона, царското божество вече има храм на Тива. Името на храма е „Дом на Ре, ликуващ на небосклона”. След него египтяните издигат още един храм, наречен „Дом на Йот”. Царският Бог Йот все още не е смятан от велможите и народа за по- важен от Амун Тивански. На границата между третата и четвъртата година от царуването му, Слънцето получава името „Ра- Хар –Ахет, ликуващ на небосклона под името си като Шов /Игнатов посочва, че това е новоегипетската дума за Слънце/, който е Йот. Аменхотп ІV обявява себе си за върховен жрец на своето божество. В продължение на няколко месеца тази жреческа титла е част от титулатурата му. През четвъртата година на управление то му положението на старите богове е стабилно, но към нейния край Аменхотп ІV обявява своето божество за царстващ фараон. През същата година царят и царицата посещават мястото на бъдещата Слънцепоклонническа столица. Настъпват и промени в изображението на бога-фараон. Старото изображение е на човек с глава на сокол, върху която има слънчев диск. Новото изображение вече представлява кръг със слънчева или царска змия и с многобройни лъчи-ръце. Това е доказателство, че за своето божество царят признава само един облик – този на видимото Слънце. Следват и други промени в изобразителното изкуство, като вече канонът не се спазва от художниците, които започват да изобразяват царя и царицата в естествен вид, появяват се и битови сцени и опити за предаване на движение. Новата столица е основана в началото на шестата година от царуването на царя и е наречена Ах-Йот /Хоризонт на Йот/ Съвременният топоним е ел-Амар-на, който дава и названието на тази бурна епоха от египетската история. Новата столица е разположена в Среден Египет, на десния бряг на реката. Царят наричащ себе си Ехнейот тоест „Полезен на Йот”, както обяснява С. Игнатов, постепенно извършва своята реформа, като самият преврат е във връзка със засилената борба между свързаното със старата наследствена аристокрация жречество на Амун Тивански и новите хора, чиновническата аристокрация, произлизаща от съсловието „немху”. Религиозните преобразувания са свързани и с преразпределяне на богатствата в полза на новата чиновническа аристокрация. Ученият обобщава, че със засилването на царска власт от страна на Ехнейот , нараства неговото противопоставяне на старите богове, които са преди всичко богове на Аристокрацията. Настъпва ерата на изключителното почитане само на Слънцето. В книгата си С. Игнатов изрежда няколко основни момента, които разкриват своеобразието на новото Слънцепоклонническво в Египет.

1. В провъзгласяването на Слънцето за царстващ фараон;

2. В признаването на видимото Слънце за единствен образ на новото божество;

3. В почитането единствено на Слънцето пред всички останали богове на Египет;

4. В неприемането на каквито и да било баснословни сказания за стария свят на боговете;

5. Богът на мъртвите Озирис повече не се споменава във връзка със задгробния свят. Неизменно остава само учението за човешките души, „за излизане на мъртвеца рано сутрин от преизподнята и гробницата” за нуждата от балсамиране, от скарабеи и от малките статуетки „Ушебти”.

Преди началото на 12-тата година царят обявява война на всички стари богове. Това от своя страна води до повсеместното унищожаване на името на Амун. Царят и слънчевият диск са единствените царе. Ученият продължава, че по този начин максимално се изразява древното учение за царя и Слънцето. Йот, видимата форма на Слънцето, подобно на царя е само явление на Демиурга/Създателя. Царят и Йот, двамата царе са неговите земни проявления. Самовластието на египетския цар достига до връхната си точка. Египтологът изрично подчертава, че не бива да считаме Слънцепоклонничеството на Ехнейот за еднобожие и да поставяме религиозната реформа в предверието на християнството, а химна в чест на Йот да сравняваме с Псалм 104. Царят възприема останалите богове като действени сили, най-могъща след които е „царят на боговете”- Амун. Привичната ни представа, според учения , за тази епоха е свързана до голяма степен с известните изображения на царствената двойка. Семейството на фараона се къпе в любов и топлота. Когато учените разкриват по археологичен път , че прекрасната царица подобно на хилядите египтяни от този век става жертва на гибелния гняв на най-жестокия властник в египетската история, те остават много чудени. Нейното място заема фаворитката на царя Кейе. Името на царицата е Нефр-ет /или Нефертити, както сме свикнали да я наричаме/ означава „Прекрасната дойде” е и негова близка роднина. Фараонът – богоборец царува 17 години. Въпреки жестоките мерки египтяните не възприемат неговото слънцепоклонничество. След неговата смърт името му е обкръжено с невиждана почит. На третата година от своето царуване, наследникът на фараона възстановява почитането на бог Амун, но в Ах-йот продължава почитта към Слънцето така, както в предишните години. Постепенно в Египет настъпва своеобразно двуверие. Окончателната победа на Амун Тивански настъпва по времето на Тутанхйот. В последствие той приема името Тутанхамун. Възстановява старите храмове и ги връща на местната аристокрация.

Also on Fandom

Случайно уики